galina-ruleva.dir.bg

СЪБИТИЯ
"Историята, населена с хора"
Публикации
ЛИЦА
ЛИЦА II
На гости...
Койнаре ?
Банско джаз фест
Сп. "Изкушение"
Гурме зона
Книжарница
Видео
Новини
Банско галерия
Фото Галерия
Етно
За контакти

БЛОГ АРХИВ
«« август 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      



СЪБИТИЯ 22:49
« Обратно
ОБРЪЩАМ ВИ ГРЪБ - сборник есета II
ОБРЪЩАМ ВИ ГРЪБ

Мразя ви.
Мразя ви. Защото ме научихте на омраза.

Убихте смеха ми. Усмивката...тя е мъртва, погребана. Аз се превърнах в сълза. Не за да плача. И защо ли да го правя. Нищо не може да се върне. Да се пренареди. Да се преживее отново. Да бъде чисто, непорочно и кристално ясно. Злият опит убива. Само знам, че беше тук. Дълбоко в мен. Една усмивка, звънтяща като камбанка. Правеше ме щастлива. Сега крия лицето си под маска - все едно коя - дали на трагедията, дали на комедията.
Но когато се събуждам... от слънцето хвърчат искри.
Светлината-откровение... търся.
Небето е бездънно огнище, където изгарят звезди, митове и фантазии.
Под него са пътищата. Прахоляк или каменна пустош, измита от дъжда. Съмненията ми са измити от сълзи.
Не искам черни очила, белези от стари рани и провалени илюзии. Искам да измета паяците от ъглите на душата, да прочистя къщата, да прекадя хляба и през всички врати и прозорци да се разхожда вятъра и ... приятелите ми.
Да ме заобикалят бели покривки, бели салфетки, бели чаршафи, бели пердета, бели хора... за черните дни не искам да мисля. Черните мисли, черните нощи, черните хора... не допускам отсам оградата.
Ета така. Всичко на масата.
Коя съм?
Затворник?
Принцеса без царство?
Човек без наследство? От тези, които сами си измислят историята. Сами си създават религията. Привързват се... към кумирите от собствените си игри. Влюбват се отчаяно, но си тръгват без съжаление, когато наранят свободата им. Не събират наследство и не оставят нищо. Защото нищо не е достатъчно, за да се откупят от чувството за вина - че не могат да бъдат други.
Като другите... като другата... като другият...
Те - такива, каквито ги искат. Каквито ги приемат. Каквито ги харесват. Каквито ги издигат на пиедестал и превръщат в кумири. Разлепват физиономиите им по плакати и си ги продават един на друг - днеска по-скъпо, утре по-евтино - зависи от модата и екстравагантностите на сезона.
Опитах да се продам.
Опитах да се отдам. Опитах да се преобразя.
Да се превърна в герой. В актриса, подходяща за главната роля. В съпруга...В учителка... В пророчица...
Мърла!
Тотален неуспех.
Политиците търсеха гласоподаватели. Работодателите - послушници. Приятелите - стока за достойна размяна. Любовниците - арена за своята съмнителна мъжественост.
Непознатите любопитстваха.
Познатите клюкарстваха.
Близките залагаха на чувства и усърдно претегляха печалбата.
Пристрастих се към кактусите. Издържат без вода. Без любов. Пускат в употреба без предупреждение бодлите си и оцеляват напук. Но цъфтят един ден и една нощ с омагьосващи цветове.... ако имаш търпение да дочакаш тази нощ и този ден...
От което боли. Не искам!
Не позволявам! Нямам време да се преобразявам, да се преобличам, да влизам от роля в роля и от сезон в сезон. Пия. Изпивам горчилката на мрака. Изпивам виното. Последната бутилка неволя. Изпивам буква по буква азбуката на неуспеха и неудовлетворението.

Пустота! Пустош!
... но как ми харесва. Накъдето и да се обърнеш - нито стени, нито съображения, нито хора - приятели или врагове.
Свобода! Господи! Свободата ми!
На които и изход да застанеш - свобода. Никакви каси, такси, водомери, електромери, термометри, апарати за кръвно налягане. Доктори. Знахари. Водачи. Държа се за собствета си същност като алпинист за спасително въже. Не мога да се отърва от себе си. Паднала. Освиркана. Забравена.
Изваждам смачканото си тяло от бездната, за да му вдъхна кураж.
И?
Преглъщам отровата на мълчанието. Преглъщам себе си като сълза, която стои на клепачите.
Превивам гръб... спринтьор, който си поема въздух преди старта...
Не за да стигна първа.
За да намеря сили да стигна до финала. По пътя през пустинята.
Изгарям. Няма правила. Няма пътни знаци. Няма мостове. Пътникът с тояжката... срещнал Конфуции , който му рекъл - това, което търси съвършения човек се намира вътре в него, а това, което търси несъвършения - в другите.
Ревизорът-време идва. Ненужното зачерква. И не приема подкупи. Жрец на истината. Назовал по име лъжата. Лицемерието. Пошлостта. Подчертал с червено съмнителните сметки от нощен живот и лекомислени развлечения.
Добре. Отричам се! Ще се откажа от всичко! Аскетична! Мъдра! Устояваша. Смърт на кокетката!
... погубва ме дори една красива рокля. Внезапен поглед, докоснал извивките на тялото. Една лъжа. Един копнеж. Не искам да отричам съвършенството, но...
Впримчена в парадоксите на света, парадоксите на контрастите... Приближавам се... Преборазявам се...Разпознавам ви по омразата, високомерието, суетата... опознавам ви до отвращение и...
Обръщам ви гръб!

Навлизам навътре! Навлизам в себе си! В смелостта си! В къщата си! В лабиринта от успехи и провали.
Отричам се от всичко и всички. Вървете по дяволите. Морал? О, нямам морал. Но имам страх от Бога! И когато ми казва - ако ти се затвори врата, ще ти се отвори порта - аз му вярвам!

Вратата зад гърба ми - отворена...Някой има ли смелост да влезе?
Има ли смисъл? Приятели? Крадци? Бездомни кучета?
Не мога да не ги нахраня...
Дочувам стъпки...и някой, които ме кара да се смея...


ЧЕРГАТА НА ВРЕМЕТО

Тъкачката, превила гръб...над времето съм аз.
Превивам кръст...
Нося своя товар...
Накъде?
Опъвам нишките - сакаш спускам чекръка на надеждата за вода от кладенеца на невъзможното. Вадя вода за жадните.
Избирам пътища... сърцето ли, страстта ли ме води...
Потропва съдбата над стария стан в мутвака на къщата. Тъче черга, невидима като времето. Докато аз боледувам и един по един преживявам с цветовете на моята болка. Или бавно избелявам... изпепелявам...
Обезцветявам се. Ръцете ми излиняват като нишки, докато се прокъсат.
Нямам сили за нежност... Душата ми е скъсана
Совалката - илюзия, как имам власт над този стан, как аз тъка пътеката на дните, се изхлузва като ярема на подивяло животно. Бяга ли бяга.
Превивам гръб над една недовършена промисъл. Словата ми бягат. И цветовете ми бягат. И слънцето се превръща в беглец - все стъпва на пръсти в градината. Оглежда се и наднича през плета
... да бях го приютила все щеше да ми е светло и щях да откривам цветовете като в огледало на надеждата.
Връзвам възел след възел. Както един ден завързвам за следващия. За да не се скъса нишката на дните. За да не се откъсне душата от мечтите й.
Нишките изтънятават, стават бели и все по невидими. Изтъкала съм риза за всекидневието. Бяла. Намятам я върху голите желания Безплътни, неуловими.
Докато се трудя, чувам как капка по капка се излива от бъчвата виното на съблазните.

Търся цветовете по които да стъпвам.
Умората ми натежава - като белезници, които ме превръщат в в заточеник на вярата.
Но аз съм пленник на тази недовършена черга. Убягва ми смисъла, но тъкачката в мен продължава. Не мога да оставя босите ми крака да стъпват по голия под. Не мога да минавам през тръните и по бялата кожа бодлите да оставят кървави следи. Искам чергата мека, прохладна и мамеща за първите утринни стъпки като килим от млада трева.
Превивам гръб. Едва проскърцва бърдото.
Чергата се навива, сякаш върви замислена по своя си път.
Събира в шепа всички крачки, които ще извървя отгоре й и крещи своя мълчалив цветен протест срещу равнодушието.
Ще се науча да вървя на пръсти когато ме налегнат лоши дни.
Майсторът на илюзиите е скрепил този стан, в които втъкаваш усилието да си жив.
Черно усилие.
Зачернена самоличност. Пълзиш из калта. Тяло без вътрешности, думи без смисъл, рай без щастливци и ад без нещастници. Сваляш ризницата, с която си тръгнал да завоюваш света и нахлузваш модерната дреха - справочникът как се печелят пари. Навсякъде. На битпазара за принципи. В антиквариата за идеали. В лабиринтите на властта. В затвора за свободата. В нощните клубове или по тротоарите, където най-добрата оферта е секса с обратна резба...
От една капка катран... Дяволът е получил лиценз за целия катран на света, но и една открадната капка е достатъчна...
Истината виси от небето като примка за наивници, на която да обесят свободата си. Но и свободата не се вижда... толкова е тъмно
...Само се усеща червената диря на сърцето, което кърви...

Денят се блъсна в мен с копитото на нетърпението. Няма как да не видя, че евтини демони притичват наоколо, крещят своите площадни мъдрости и продават самочувствие на половин цена... маска от панаира на суетата получаваш срещу комплект равнодушие.
Безразсъдството-кредитор на илюзиите фалира. Тълпата иска хляб.
Търся златното... Търся златното, безбрежното узряло поле, търся хляба на думите, търся хармана, където се вършее житото на моето духовно имане.
В сейфа със скъпоценности допускам пръстите на облака , които изцеждат една сълза.
В това време запалват стърнищата... хоризонтът гори. Хуквам да го догоня... вървя по жаравата на земята ... и затварям очи. Гледам навътре. Запалила невидим огън в себе си да изгорят несъвършенствата на света.


Питата на илюзиите се търкулва. Тръгвам да я гоня по стърнищата. Тичам, задъхвам се, причернява ми. Черно. Предателството на дните ме захлупва като капак на ковчег. Вадя от даровете си най-хубавата черга. Вадя свилено покривало. Бяло. Чисто. Единствено. Булка на Отвъдното. Дарявам Вечността с покрова на покорството.
Цял живот над този стан превивам гръб. Стена, докато остана без дъх, без сърце, без очи.

Безмълвно скръстила ръце върху чергата на времето, която цял живот тъчем.



Галина Рулева
ОБРЪЩАМ ВИ ГРЪБ
Българска
Първо издание

СЪДЪРЖАНИЕ


1. Камъкът на думите
2. Скитник
3. Босата
4. Корабокрушенец
5. Поругаване на утрото
6. Увод в разочарованията
7. Война на желанията
8. Игра с огъня
9. Отровата любов
10. Нощи
11. Изток
12. Разпятие
13. Лъжкиня
14. Назаем от Бога
15. Остатъкът от живота
16. Съмнението
17. Оттатък
18. Куфарите
19. Не покаяние
20. Липсващи страници
21. Обръщам ви гръб
22. Чергата на времето





Художник Захари Каменов
Редактор Надежда Петкова
Мениджър Ани Петрова
Превод Ина Николова
Фотография Дени Кръстев
Предпечат Боян Алексиев
16 Януари 09, 22:49   

0.0629