galina-ruleva.dir.bg

СЪБИТИЯ
"Историята, населена с хора"
Публикации
ЛИЦА
ЛИЦА II
На гости...
Койнаре ?
Банско джаз фест
Сп. "Изкушение"
Гурме зона
Книжарница
Видео
Новини
Банско галерия
Фото Галерия
Етно
За контакти

БЛОГ АРХИВ
«« октомври 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          



СЪБИТИЯ 12:50
« Обратно
ГАЛИНА РУЛЕВА - интервюта

Според авторката на книгата "Обръщам ви гръб" истинската надежда е в умението
да видиш дъгата след буря
София, 14 февруари /Даниел Димитров, БТА/
Истинската надежда е в умението на човека да разпознава
цветовете на живота и да вижда дъгата след буря - това е едно от
нещата, в които вярва Галина Рулева. Наскоро тя издаде книгата
"Обръщам ви гръб" с 22 есета, писани в последните години и
илюстрирани с графики на художника Захари Каменов.
Освен автор на сборниците с разкази "Не тичай щастливецо"
(1987) и "Вълк в кошарата" (1990), Рулева е и журналист.
"Журналист - от него се изисква повече верноподаничество,
отколкото яростна защита на истината или мечтаната свобода на
словото", безпощадна е писателката. Въпреки това тя вярва и в
друго - че журналистиката е професия, която дава възможност да
видиш действителността по най-безпощадния начин и да обуздаваш
словото. Опазването на човешката личност е един от философските
мотиви на Рулева, който звучи носталгично, а от друга страна я
движи в бунта й срещу смазващата джунгла на безличието и
примитивизма, смята писателката Екатерина Томова.

ИНТЕРВЮ С ГАЛИНА РУЛЕВА
- Като илюстрация към книгата Ви са използвани графики на
Захари Каменов. Какво всъщност е "съществото" на корицата и защо
точно то е първото, което читателят трябва да види след
заглавието и Вашето име?
Галина Рулева: "Съществото" на корицата все едно е
собственият ми портрет. Поглеждаш го и или го приемаш, или не го
приемаш. Като любов от пръв поглед. Разпознавам се в него.
Останали са му едни очи и превръзката на устата. Точно така се
чувствам. И непрекъснато се опитвам да противодействам. Човек
който прави рискован опит да се спаси в хаоса, да оцелее.
Самата графика на Захари Каменов се казва "Скок". Съществото
там не е седнало да съзерцава живота и да въздиша. Участва в
него като йога, който скача от някакъв смъртоносен трапец върху
пироните - ако не е достатъчно трениран не само ще го заболи,
ами ще бъде разкъсан. Всичко в него крещи от ужас, но и от
решителност. Като на война. То се вижда как е опънато тялото му
- като тетива, изстреляна дявол знае накъде. Трябва да бъде
подготвен, да бъде издръжлив, да знае накъде върви.
Захари никак не е многословен и не казва откъде и как
въображението му ражда подобни образи. Но в мига, в който видях
тази графика нямах колебания и казах - това е. Не само
"съществото", но и останалите му графики абсолютно съответстват
на текстовете ми, като в някакъв паралелен свят. Значи човек с
други изразни средства и различен начин на живот стига до същите
усещания и образи. Значи този вътрешен ад на човека си
съществува отвъд всекидневното шоу, в което щем не щем
участваме. Което моментално изтри всичките ми колебания за
смисъла да се издава книга, която не отговаря на масовия вкус и
не може да бъде комерсиална.
Познавам автори, при които всяка дума блести като злато.
Така я пишат, така я продават, така им се плаща. Аз някак
приемам думата като камък - сив, студен, и тежи. Още повече
тежи, когато си намери мястото. Понякога трудно намирам това
място, но не се отказвам.
- Като цяло текстовете Ви звучат доста мрачно и
песимистично. Защо? Огледало на чий живот е това състояние - на
човека, писателя, журналиста или на някой друг, който се нарича
Галина Рулева?
Галина Рулева: За мен творчеството е нещо много лично и то е
огледало на моя вътрешен свят. У нас за какъв ти човек говорим
- статистическа единица, за която на никой не му пука. Писател... обществото му е подрязало и авторитета, и правата, и крилата. Журналист - от него се изисква повече верноподаничество, отколкото яростна защита на истината или мечтаната "свобода на словото". Човек винаги е "някой друг",
защото или няма време за себе си, или го е страх от това, което
ще открие в себе си. Но това е моята "версия" и не се чувствам виновна, че не
споделям националната религия - високи скорости, високи зидове,
високо положение и всичко това гарнирано с чалга. Става страшно,
ако започна да изреждам всичко, което не ми харесва.
- И все пак, в този ред на мисли има ли нещо, на което да се
възхищавате?
Галина Рулева: Преживявам болезнено тази липса. Около мен не съм видяла човек, който да носи лъчезарието на живота и да заразява с оптимизъм. Все са едни такива грохнали хора, без
сърца. Виждам запустение и никакво благородство. Не мога да си
го измисля това слънчево и безметежно съществуване.
Виждам и някакви хора, които така лакомо са се вкопчили в
успеха си, че ще се задавят от него, докато държавата е грохнала
от бедност, съсипана от безсърдечие и "дефицит на
справедливост" - този хитър термин е на политиците, не е мой.
Мрачна ме прави по-скоро този дефицит на справедливост,
отколкото "тежестта" на битието.
- В "Обръщам ви гръб" има доста крайни фрази, сякаш писани
на ръба на отчаянието. Вие самата краен човек ли сте? Лесно ли
се отчайвате?
Галина Рулева: Въобще не се отчайвам, дори когато съм крайна
в оценките си. И не отвръщам поглед от рана, която кърви, ами
търся спасението. Отчаянието ме научи да цепя дърва, там се излива целият ми
гняв, макар това да не е женска работа. Запалвам си дървата и
съзерцавам огъня в камината. Все едно че гледам балет, един
спектакъл свършва, започва друг. Действа обнадеждаващо. Но
изпитвам безкрайно съжаление, че в тази държава накъдето и да се
обърна, срещам хора, които се чувстват като удавници в блато. И
моето усещане за разминаване с истинските неща не е от сега.
Преди 20 години, за да ме предпазят от стрелите на
критиката, редакторите на една от книгите ми казаха да не си и
помислям за заглавие "Обръщам ви гръб". Е, сега му дойде
времето.
- Къде остава надеждата и на кого (на какво) всъщност
обръщате гръб?
Галина Рулева: Аз мисля, че истинската надежда е в умението
на човека да разпознава цветовете на живота и да вижда дъгата
след буря. Надеждата е в усещането за свобода, да не се
страхуваш от това, което мислиш. И да не позволяваш да те
напътстват, а да се довериш на сърцето си.
Гледам с изключително любопитство на света, дори бих казала
- ведро и ентусиазирано. Възхищавам се на природата, защото е
по-силна от човешката глупост. Ако я нямаше надеждата, дори не
бих си направила труда да пиша. Всъщност, ако нощем не ни
обгръщаше мрак, как щяхме сутрин да се радваме на слънцето...
Затова, обръщам гръб на страховете си. Скоро дори минах през
нестинарски огън - да видя как се чувства човек, когато му
припари под краката... Наистина е пречистващо.
- За какъв тип читатели са предназначени английските преводи
на някои от текстовете? Очаквате ли те да Ви разберат така
както би Ви разбрал родният читател?
Галина Рулева: Далече съм от мисълта, че след Библията или
Шекспир мога да се състезавам за ръката на читателя. Знам, че
той е нещо свещено. Но не мога да му се посветя както актьорът
на своята публика. Тя е там и той чувства как тя реагира, как го
аплодира или се кани да го замеря с яйца и домати.
Писането е интимно и самотно занимание, бих казала, напълно
егоистично и егоцентрично. Това е по-важно за мен, защото все
едно виждаш избликването на нефтен фонтан след дълго време на
изнурителен труд. Това е вълнуващото. И диалогът
със..."съществото". А дали ще се получи диалог с читателя е
въпрос на неговия интерес към света.
- Има ли конкретно вдъхновение за всеки описан случай или те
са плод на въображението Ви, което е търсило есеистичното звучене?
Галина Рулева: Самият живот е вдъхновение. Непрекъснато ни
изправя пред "междуличностни" сблъсъци и войни за оцеляване.
Колкото и да се отдалечаваме от тях, те са ни белязали като
мислене, поведение, емоции. Житейският опит понякога надхвърля въображението,
действителността е тотално непредвидима, а журналистиката е
професия, която дава възможност да видиш действителността по
най-безпощадния начин и да обуздаваш словото. Въображението е по
скоро в подхода към употребата на думите. Сякаш те сами определят жанра и емоционалния заряд, който си е само твой. Опитвам се да надскоча конкретността на събитията, за мен те са
като театрален декор.Винаги съм готова да извървя една улица, за да видя какво
има зад ъгъла. И дори там да няма нищо, остава ми удоволствието от извървения път. До следващия ъгъл, с лице към следващото тайнство. /ДД/


Вестник “Дневник”
4 май
Рулева игра
Стефан Галибов
Пряма и стъпила в истинската половина на нещата е главната героиня в книгата с есета “Обръщам ви гръб”. Навсякъде по страниците дебне жената, обърнала гръб на неискреното и преднамереността – самата Галина Рулева, която не се страхува да остане насаме със себе си. В есетата тя се спасява от буквалността на журналистическия текст, с който е изпълнен делникът на авторката и търси “място за кацане” отвъд празната свръхупотребеност на думите. Графичен отпечатък на текстовете от книгата са рисунките на Захари Каменов, които помагат да не се загубим в четенето.
Книгата “Обръщам ви гръб” е опасна за четене. Задава неудобни въпроси, взети назаем от безсънните нощи. Мястото за първа среща с изящно поднесения текст на Галина Рулева е галерия “Астри”. До 7 май там ще бъдат изложени и работите на Захари Каменов, използвани за илюстрации на книгата.


Списание “Тема”
Брой 18
8-14 май 2006

БЕЗ УПОЙКА

Усещането, че все пак четете поезия няма да ви напусне докрая. “Игра с огъна” и “Война на желанията” са близо до стих и по форма, но в останалите есета емоционалните метафори също преливат над подредената логичност. А илюстрациите на Захари Каменов ги доопаковат като подарък за душата.
В тази книга няма да намерите щастливи въздишки, нацъфтели люляци и други подходящи за сезона валнения. Четенето на “Обръщам ви гръб” е мъчително заради начина, по който авторката брои житейските си рани. Не че всичко е съвсем черно – дисекцията на живо без упойка не изключва надеждата: “Вратата зад гърба ми – отворена. Някой има ли смелост да влезе? Има ли смисъл?Приятели? Крадци? Бездомни кучета? Не мога да не ги нахраня. Дочувам стъпки... И някой, които ме кара да се смея.”


Галина Рулева, “Обръщам ви гръб”, Издателско ателие “АБ”


R F I
Интервю на Стефан Джамбазов
От предаването “ВЪПРЕКИ”

Галина Рулева издаде книгата “Обръщам ви гръб”, а Захари Каменов е художникът на изданието.
Галина Рулева е журналист, но в тази книга с есета думите имат много особено значение. Като човек, който знае как думите загубват стойност и смисъл в турналистиката, тук тя скъпернически ги употребява. И то не за да информира или фабулира, а за да бръкне в себе си. Обикновено писателят или лирическият герой се скриват зад някаква фабула или поетичен образ, докато мисля, авторката е безпощадна не към нас, а към себе си. Впрочем, според мен това не са есета, защото нямат претенции да ни поучават на базата на интелектуално превъзходство, а по-скоро са стихове в проза.

- На кого обръщаш гръб, Галя?
- Ние всички сме обърнали гръб на нещо. На нас държавата ни е обърнала гръб. И когато съм много ядосана си казвам – че то и господ ни е обърнал гръб, какво толкова има аз да му мисля. Всеки може да го каже.
- - Книгата е много интересна, но кой мислиш че ще я чете и защо?
- - Не съм мислила кой ще я чете. Книгата е написана “въпреки” всичко.
- - Въпреки журналистиката?
- - Да. От мен цял живот са искали нещо друго и това просто е избивало. А когато едно нещо се появи без да си го насилвал, трябва да види бял свят и ще намери кой да го чете. Така както аз самата имах усещането, че за да глътне малко въздух човек докато чете, е нужна подходяща илюстрация, която се търсеше много дълго време. И в един момент а открих.
-
- - Захари, как се рисува илюстрация за такава книга?
- - Това не са илюстрации, това са графики, които са правени във времето. Когато видях текста, и аз не можах да го определя точно, но ми хареса, че вътре има безпощадни думи, прозвуча ми много странно и помислих, че може да стане добра връзка с тези мои графики. Според мен, направихме интересен подбор.
-
- - Изданието наистина е хубаво и говори с тези два компонента – изобразителния и текстовия. В самите думи има образи. Галя, кое според теб е по-достойно – да пишеш, когато знаеш, че ще те четат, като в журналистиката или да пишеш когато нещо идва от теб?
- - Журналистиката е интересна професия и ми е дала много. Но зад журналистическия текст непрекъснато излиза нещо друго. Винаги съм искала да се занимавам с само белетристика... или поезия. Но животът се разминава с всякакви поетични трели...
- - Смяташ, че за поезията няма място?
- - Ако човек я носи, тя все ще излезе.
- - При теб това е своеобразна поезия.
- - Трудно е да се каже. Но наистина, без журналистиката това нямаше да го напиша.
-
- - Захари, а как е в изобразителното изкуство?
- - Ширпотребата залива пазара. Целия свят е залят от нея. Но има място за всичко. Има галерии, които показват сериозни неща, издателства, които издават сериозни книги. Нормално е.
- - Българската публика създава ли си вкус към стойностните неща?
- - Според мен това е бавен процес, който ще продължи дълго за България. При нас за съжаление пазара почти го няма. А той формира, кара хората да познават стойностите. Наскоро имах изложба в Страсбург, работя с галерия в Париж вече четиринайсет години. Нещата не са лесни и там, но когато галерия представя дълго време един автор, той има публика. Това е процес, който за съжаление в българските галери още не могат да осъществят.
-
- - Галя, дали вестниците, в гонитбата на по-пикантни неща съзнателно загърбват публикуването на есета, стихове и графики или е от липса на достатъчно култура?
- - По скоро е от липса на достатъчно култура. И липса на държавен механизъм за всичко останало.
- - Казах в началото, че наистина си безпощадна към себе си. Не те ли е страх от това?
- - Че то всъщност това е борбата на човека, да не се струхува. Ако непрекъснато мислим от какво ще ни е страх...
- - Или срам...

-Да, не се срамувам от това, което пиша. Но непрекъснато има от какво да се страхуваме - от обществото, от шефовете, от тъмното. Нападат ме на спирката – но не мога да се затворя между четири стени и да си седя там. Да, от всичко ме е страх и въпреки това си живея с този страх...
- И се опитваш да го преодолееш.
- Надявам се. И продължавам.



Интернет Медия БИГ.БГ 20/5/2006 16:00:00
Информацията е на БНР
Снимки: В. Павлова
Култура и изкуство : Новата книга на Галина РУЛЕВА “Обръщам ви гръб” бе представена сред графиките на Захари КАМЕНОВ

“Трохите, които давам на врабчето, монетите, които подхвърлям в паничката на просяка, мечтите, с които нощем заспивам, са оскъдни. Както са оскъдни дните, които Бог е подхвърлил в паничката на сляпото ми щастие...”- четем в есето “Назаем от Бога” на Галина Рулева. Журналистката, специалист в културната тематика и автор на книги с разкази, наскоро представи новата си книга – сборник с есета “Обръщам ви гръб”.


Болезнена откровеност, горчиви размисли, но и надежда откриваме във филигранно подредените й, зрели фрази. Премиерата в галерия “Астри” бе съпроводена с изложба на графики и пластики на художника Захари Каменов, оформил изящно книгата.


Венета Павлова попита авторката на кого е предпочела да обърне гръб:

Аз не съм много борбен и агресивен човек и може би понякога съм прекалено чувствителна – казва Галина Рулева.- Още в едни почти детски години изчезнах от София и отидох в Родопите, просто защото си казах: “Тази среда не ми харесва”. И затова да обърнеш гръб за мен означава да се затвориш в някакъв свой свят, дори ако трябва да си го измислиш. Но аз мисля, че ако човек пътува повече, ако обича да се среща с хора и да търси такива, които отговарят на неговата душевна нагласа, той никога няма да бъде сам. Така че това всъщност е обръщане на гръб на нещата и на хората, които не ни харесват. Това, от друга страна си е истински риск, защото, вместо да градя кариера, както прави всеки човек, аз се забих в някакво село. Но в това село са най-добрите ми приятели. В него има много стойностни люде. Един от тях например е представен с интервю в сборника “Историята, населена с хора”, който група хора правихме с проф. Вера Мутафчиева по проект на Нов български университет. Казва се Светослав Шехов и е инженерът, който закри урановите рудници в България. Интервюто с него е едно от най-интересните в сборника.


В едно от есетата си категорично заявяваш, че обичаш белите покривки, белите пердета, белите мисли и белите хора. Кои са за теб белите хора?

За мене няма значение какви са като раса – продължава Галина Рулева -. Важно е да са добронамерени, слънчеви, открити, да са готови да те разберат и помогнат, дори когато ти не можеш да им помогнеш. Ето, днес когато съм затрупана с работа, при мен дойде една приятелка, която имаше някакъв проблем. Аз не можех да й кажа “Виж какво, аз си имам достатъчно занимания, така че не мога нищо друго да чуя.” Докато голяма част от хората не се чуват. А никой, колкото и да е силен, не е застрахован от проблеми и едва ли може да се справи абсолютно сам с тях. Мисля, че ние се справяме, ако сме заедно.


Мечтаеш за неизвървените пътища на света. Какво можем да открием по тях?

Аз съм зодия Стрелец, а Стрелците са невероятни пътешественици. Преди години, когато за нас беше абсолютно невъзможно да се пътува надалече, измислих едно истинско пътуване с кораб до Бразилия. Прекарах там само седмица, останалите 40 дена бяха път и един безбрежен океан, в който нямаше дори буря. Но през цялото време гледах звездите, движението на водата, машините, боядисването на трюмовете, света, който се движи.


Как би определила присъствието на графиките на Захари Каменов в твоята книга, а и тук, на изложбата?

Години наред съм обмисляла, писала, комбинирала тези есета и не съм си представяла какви ще бъдат графиките.И когато в един момент трябваше да погледна нещата на Захари, изведнъж казах “Да, това е всичко, което е в книгата”. Ако трябваше някой първо да чете текста и тогава да рисува, не знам дали би се получила такава невероятна хармония.

ИНТРИГУВАЩО И ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ЗАГЛАВИЕ

“Заглавието “Обръщам ви гръб” на книгата на Галина Рулева звучи интригуващо и предизвикателно. Някой може да го определи като капризно или своенравно. Всеки би бил прав за себе си. Книгата е ярко своеобразна. Написана е задъхано, силно експресивно. Преживяванията в нея са като за роман – вътрешно наситени, разгърнати в психоанализи, поетични с вглъбяванията си. Те са пътепис на душата, в която човешкото същество постоянно търси убежище и опорни мисли и действия. Драматичността произтича от нестихващата жажда за ценности, които осмислят живота и го правят уютен, въпреки изпепеляващата реалност на несъответстващото му битие, потънало в покварата на консумативността.
Отчуждението от добродетелността, от радостта да се живее, работи и твори, фалшът, лицемерието и посредствеността провокират и мобилизират градивните сили на човешкото достойнство да им противостоят, да се опълчват на безсмислието им.
Бих казала, че опазването на човешката личност е един от философските мотиви
на авторката, който звучи носталгично, а от друга страна я движи в бунта й срещу смазващата джунгла на безличието и примитивизма. Стремежът да се съхрани целостта на тази личност движи авторката по дълбочинните и височинни вертикали на размислите върху съдбата. Искреността и откровението ни срещат със силата на характера й, с неговата виталност и търсения. Дори съмненията във вярата и свободата, в честата измамност на надеждите разгръщат тази сила.
Есетата на Галина Рулева ни осигуряват вълнуващо пътуване. Те са огледало, в което съкровено се срещаме със самите себе си, за да оценим изгубеното, намереното и да продължаваме да търсим истинското.
Тази книга ни среща и с онова, с което не бива и не може да се живее: лицемерието, омразата, бездуховността. На тях авторката обръща гръб. А и ние правим същото.
Уверена съм, че читателят ще съпреживее запомнящо нейните творби.”

Екатерина ТОМОВА, писател



28 Март 07, 12:50   

0.2132