|
|
 СЪБИТИЯ 18:59 |
|
|
НЕ ТИЧАЙ, ЩАСТЛИВЕЦО |
НАСТЪПАТЕЛНА МОРАЛНА ЧИСТОТА
Христиана Василева
Откъде иде усещането, че сме се срещали с Галина Рулева?
Млада жена, открито лице, честен поглед. Атмосферата ни е позната: въртопите на големия град, неговите миризми и шумове. Шансовете, които той ни дава за успех и проваляне. Хората, създали ритъма му, професиите, извайващи облика на съвременния живот. Човешките съмнения, лутания и подеми. Техните силуети и сърцевина. Умереният на пръв поглед песимизъм, който всъщност е оптимизъм, защото не демобилизира, а подтиква нашия нравствен критерий. Може би сме срещали героите й? Всъщност героинята – висока взискателност, настъпателна морална чистота.Тази героиня се откроява като монолитен образ от всичките разкази на Рулева. Прави ни съпричастни към съдбата й, ние й желаем сполука, нейният крах ни натъжава. Може би защото това са нашите пориви и провали! Нашите морални завоевания. Затова вероятно ни се иска, бидейки така самостоятелна, да не е толкова самотна. Да видим около нея сродни души, които я заслужават. Не може да ги няма. Просто понякога, макар и рядко, водена от тази морална настъпателност, Галина Рулева е склонна да пренавие развоя на събитията, да скоси перспективата, която дава видимост на нещата. Защото с младежко нетърпение се втурва да сподели всичките си наблюдения и вълнения от изпълнения с невидим драматизъм път на съвременната жена. Когато се вгледа по-нашироко и по-надълбоко, сърцето й ще се отвори за колизиите и на други герои – мъже, деца, стари хора. Засега, доколкото се явяват, са на заден план, а нали всички те участват равностойно в това чудо – живота. Иначе Галина Рулева има око за точния детайл, умее да води интригуващо разказа и, което е важно, знае къде да постави точката на историята. Така че чакат я нови духовни приключения.
Тъй като вдъхновеното усърдие на литературния труд не е празник, нека да се въздържим от празнични пожелания и предсказания. Това си е работа като всяка работа. Само че със сгъстен порив към откривателство, с увеличен риск за крайния резултат, с неизбежната творческа самота.
Според нашия стар обичай да й полеем вода – не за да й върви леко, а за да не спира насред път.
|
| 05 Февруари 06, 18:59
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
