galina-ruleva.dir.bg

 
galina-ruleva.dir.bg

 
Рейтинг: 2.00
(9)
СЪБИТИЯ
"Историята, населена с хора" - интервюта
Публикации
ЛИЦА
ЛИЦА II
На гости...
Банско джаз фест
Сп. "Изкушение"
Гурме зона
Книжарница
Видео
Новини
Банско галерия
Фото Галерия
Етно
За контакти

БЛОГ АРХИВ
«« май 2018 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      



СЪБИТИЯ 03:15
« Обратно
Вземи в gLOG
Галина Рулева: Играта като философия на живеенето
Той, който цял живот рисува – не спира, не се уморява, не се отегчава и ни въвлича в дебрите на своето художествено въображение.
Художникът Христо Йотов съумява да сътвори от делничния живот – митология, от обикновения човек – Божество…
Но да бъдеш художник е сизифовски труд, защото освен вдъхновението „свише” е необходимо все да търсиш „своя” персонаж, своя герой, своите цветове, атмосферата, в която оживяват героите – и да не доскучават с времето на този, които ги е избрал за колекцията си.
Образите да имат неподражаем живот, с който да ни предизвикват и да им се възхищаваме, и да ги обичаме....

Той живее в свят на екзалтация, който може и да не съществува в реалността, но съществува като творческо въображение. Това прави картините му богати на сюжети и образи, на свръхемоционално възприемане на света. При него дори едно дърво е необикновено. То изпълва пространството на картината, расте пред очите ни, излиза от рамката, от хоризонта, от времето и изживява своята история под слънцето, както живият човек – живота си.

Персонажите в картините се появяват изневиделица - от тъмнината на подсъзнанието, от непознаваемото. Избухват на повръхността, избухват в моментите на творческа активност и предусещане на творческото създаване – избухват като гигантски слънца – близки, далечни, но от други, изгарящи светове, които се долавят с невидими сетива, които човек обичайно губи в своите градски делници и празници. Но те се отварят пред необикновеното, пред вълшебното преживяване, което трябва да се превърне в нова картина, наситена с емоции.

Неговите картини се нуждаят от пространство, но не и от конкретно време. Те разкриват психологията на душата, но не и „социалния статус” на героите.
Самотници ли са героите - изтъкани от непредвидимост, спонтанност, невъзможност да обитават друг свят, освен света на картината? Или те намират хармония и цялост във връзката с околните - също толкова странни и необясними? Според мен са самотници, чувствени, жадни за всичко – за любов, приключения, както биха казали поетите – жадувани и жадни.... но са толкова силно индивидуални, че не могат да съществуват като част от едно цяло – като лист от огромно дърво, а са самата цялост, самото дърво. Заявяват своя характер, каквото и да им струва това.
Илюзиите на съществуването си остават загадка, но пък кой ли е избран да каже или покаже цялата истина за феномена на вярването и невярването, за търсенето на смисъла, за равновесието на противоположностите.

Творецът не противопоставя своите герои – колкото и различни и абсурдни да са те. Абсурдни в своето поведение, в своето привличане или в своето отхвърляне, абсурдни в своята неуморимост да тичат по стълбата на живота нагоре-надолу, да се превъплъщават от роля в роля, да попадат от един свят в друг, като актьори, които прелистват страниците на безкрайна пиеса, сътворена от времето. Но той им дава право да съществуват такива, каквито са били във фантазиите му, в сънищата… в света на „невнятното“. Дава им пространство за живеене в картините, дава им цвят, дава им стил и значение в изкуството. И тези картини съвсем реално влизат в нашия естетически и духовен свят. Те ни обземат. Обогатяват собственото ни въображение. Ако им обърнем гръб, сякаш се чувстваме като на внезапно опустял площад – а къде са хората, къде е веселието, шумотевицата, суетата и красотата, къде се пренесе цялата тази битка да живеем и да се наслаждаваме всеки миг, с отворените си сетива!

Веднъж неговите образи и герои може да са на преден план, друг път да са някъде в загадъчната далечина или да са точица на отлитаща птица – но всичко до което се е докоснало въображението му, има право на свой живот, пълен с блянове, мечти, фантасмагории.

Художникът може и да се движи по волята на импулсите си, но го прави така,че да бъде видимо и усетено от зрителя. Така ние се взираме в неговия свят, дори ставаме част от него, защото го осъзнаваме като проекция на нашето собствено светоусещане. И самите ставаме част от видението, от фантазията …

Ако за художникът делниците са да се бори със себе си и празнотата на все още ненаселеното с образи и цветове платно, а празниците – съкровените моменти на вдъхновение и екстаз, в които поставя последния щрих и си казва: Това е! Открих! Сътворих! - то и ние си казваме – това е, открих! Открих онова странно кътче от вселената, затворено в рамка и усещано като приказка. Защото за всичките тези сюжети, небивалици и странници могат да се доизмислят истории като в приказките от 1001 нощи. Донякъде героите си приличат, и дните и нощите, но дори хаоса около тях е като пролетно небе – еуфорично, внезапно, неочаквано, разтърсвано от възторзи, страхове, страсти и копнежи.

Всяка история има своето оправдание във времето, свой ритъм, като реката която тече, но никога не е една и съща, а като цяло – атмосфера толкова уникална, колкото и човешката аура. Всеки образ е разгръщане и опознаване на нова човешката вселена, нова душа. Сякаш виждаме дървото на живота и между зелените му клони оттук –оттам ни стрелкат очите на стотиците лица населяващи картините на Христо Йотов. Както казва самият той: „тези пейзажи, тези лица, тези жени, тези очи няма да ги срещнеш в живота. И не ме вълнува натурата“ …

За него е важно да усеща вътрешния кипеж на героите, дори може да им завижда за свободата – макар и тя да е толкова необяснима, както самите герои, но този жизнеутвърждаващ кипеж си остава като отворена врата, на чийто праг стоим с широко отворени очи, с цялото си любопитство. Само ироничната, присмехулна полуусмивка може да подскаже повече – но не докрай!

И ако като зрители сме привлечени от този свят, в който се самоопознаваме и фантастичните образи са същите, като от нашите сънища и невъзможни делници, то е естествен въпроса – дали светът на една картина не е по истинският свят от този, които ни заобикаля?
И ставаме част от необуздан творчески заряд, присъщ на хора, които не спират нито за миг, подгонени от стихиите – да стигнем отвъд дребнавостта на делника, отвъд прагратизма… отвъд собствения си затвор…

Той изважда на показ най-вече радостта, екстазът от случващото се, без значение какво е то. Всички са деца, които се радват на слънцето, на жеста на природата да бъдат част от живота. Те не създават, не употребяват света и нещата. Те са пътешествениците на нетленното. Те принадлежат на живота. Те са палавници, които в един миг се смеят, в друг тъгуват и изразяват себе си чрез движението в пространството, чрез играта, която се превръща в тяхна философия на живеенето.

И ако художникът е решил „да ги разголи“ – но не физически, а духовно, достатъчно е да надникне в очите им, за да ни въведе в дълбините на вътрешния им свят. За да открием целостта на душата – иначе просто биха били кукли. Неговите герои не са стъпили „здраво на земята“, тяхната вътрешна сила ги подтиква да се реят в пространството, да летят по волята на създателя си, да бъдат еквилибристи, клоуни или магесници, които минават ненараними през времето и събитията в истинския свят.
Те са богати със себе си и заради себе си, защото радостта от съществуването е богатството, за което жадуват. Те не се спират, не познават покоя. Пътуват ли пътуват сякаш не създават връзки помежду си, в които да горят и предизвикват бурни страсти. Защото тяхната страст е насочена към неудържимостта на насладата. Но предизвикали нашето любопитство, създават връзки с нас, зрителите.

Неговият свят макар затворен в рамка, ни изглежда голям и изпълнен с тайнствата на цялата вселена. Всеки поглед към нея е различен и объркващ… Ту ясен, ту главозамайващ с въпроси, които ни се иска да задаваме, ... а понякога се оказва, че отговори откриваме в самите себе си.
Дори да не вярваме на фантастичното в сюжета, дори да се съмняваме силно в логиката на самият сюжет, рисунката е изпълнена с алегоричност, увереност и лекота, че не оставя никакво съмнение в майсторството, с което на платното е сътворен свят, който има право да съперничи с истинския свят на човешките емоции, в който има преклонение пред тайнството на живота. А това е предизвикателство към емоционалната активност на човека, които търсии вечно ще търси собственото си Аз…

Бях нарекла една среща с творчеството на Христо Йотов „Митология на общуването“ и да – той продължава да следва своята собствена митология във всичко, до което се докосва.
Следва този път посредством съчиняването на собствените си митове за човека и населяването на пространството с божиите радости, скърби и емоционални загадки. Художникът върви подир сънищата си като алхимик, защото няма друг път към тайните на битието и човешкия характер.
Може би следва и уроците на годините, но той не ги превръща в скучни и нравоучителни идеи, а като задъхани, звънки, оптимистични вътрешни гласове: Тук съм, виж ме! Смешен, тъжен, велик или жалък - но част от света, и светът го има, защото лично участвам в несекващата игра на живота. Тя съществува чрез мен, чрез всичко онова, което е съвместно изживяваме – няма празнота, пустота, самота – докато въображението се развихря и сънищата ги има....

При Христо Йотов духът на забавлението е като отварянето на нова бъчва с вино. Да, ритуалът се повтаря с всяка нова картина, както с всяко ново вино. То винаги е различно И лятото на узряването е различно, и есента е различна и цветовете на есенното слънце е различно. Всяка приказка се ражда отново, за първи път, както самият художник казва: започването на нова картина е като първа целувка. Затвяряш очи и очакваш тайнството да се случи. Магията да изразиш себе си, и да видиш себе си във възторга на зрителя пред картината. Зад всеки нов щрих има изненада, която е част от великото сътровяраване!

Защото платното е светилището, където се ражда и страда, и ликува душата на художника.



Автор: Галина Рулева

http//:galina-ruleva.dir.bg
http//:izkushenie.dir.bg
03 Февруари 16, 03:15   

0.0948