|
|
Старосел
04.02.09 22:02
Автор:Галина Рулева
Старосел е мястото, което човек не трябва да пропуска. Който е бил тук е покорен от магията, събрала в едно историята, настоящето, бъдещето ...и виното, и опиянението от мига. Дори пътуването прилича на някакво преселение... от един свят в друг.
На прага на новогодишните празници стоим с чаша вино в ръка и сякаш се чудим кой път да хванем... Само преди осем години археологът Георги Китов разкри един тракийски храм, който ни отвежда пет века преди Христа, където ритуалните жертвоприношения и пиенето на вино са били естествен начин на живот. Край храмът на владетелят Ситалк освен другите археологически находки се отккрива и една „винарна” с вместимост 6 тона. И какво ли са си говорили боговете на чашка, та казват, че Китов още приживе си бил пожелал да се пресели в тяхната компания от Старосел...
|
|
|
Предизвикателството Старосел
Старосел е мястото, което човек не трябва да пропуска. Който е бил тук е покорен от магията, събрала в едно историята, настоящето, бъдещето ...и виното, и опиянението от мига. Дори пътуването прилича на някакво преселение... от един свят в друг.
На прага на новогодишните празници стоим с чаша вино в ръка и сякаш се чудим кой път да хванем... Само преди осем години археологът Георги Китов разкри един тракийски храм, който ни отвежда пет века преди Христа, където ритуалните жертвоприношения и пиенето на вино са били естествен начин на живот. Край храмът на владетелят Ситалк освен другите археологически находки се отккрива и една „винарна” с вместимост 6 тона. И какво ли са си говорили боговете на чашка, та казват, че Китов още приживе си бил пожелал да се пресели в тяхната компания от Старосел...
Ако не беше всичко това селцето тук щеше да си стои незабележимо на картата и на никой не би му дошло на ум да нарушава безметежното спокойствие на козите, които щъкат насред историческите шубраци, из които се носи полъха на вятъра и аромата на рози. В безкрая потъват посивели и подивели някогашните лозови масиви. При първото ми пътуване бях поразена от гледката на изоставени лозя. Сякаш животът беше спрял или някой откъснал страница от историята. Но днес животът се завръща
с необикновена енергия и страст – може би опиянен от виното, което развързва и езиците и надеждите.
Новият „храм на виното” е само на два километра от необикновената тракийска находка на Георги Китов. Това е съвременна винарска изба, в стил манастирски комплекс, изградена от камък и дърво. Проектът е на пловдивския архитект Едуард Христов. Собственикът Ангел Ангелов е автор на множеството необикновени идеи за развитието на целия комплекс. В бъдеще щесеизгради мандра и воденица. Впечатляващ е естественият начин, по които дървото се използва за таваните, за мебелите, за интериорите. То е в съчетание с типично български тъкани от естествена вълна и в хармония с басейна и СПА центъра. Освен дегустациите, радост за душата и тялото носи и винотерапията – уникален начин да се докоснем до истинската природа и да й се насладим. Но заедно с виното, най-голямата наслада е от общуването с хората на Старосел. Те правят големите празници – от Трифон Зарезан до гроздобера и наливане на първите капки от сакралната течност. Трябва да чуете как пеят и свирят, да опитате вкуса на домашната пита, приготвена специално за празника. Да опитате от курбана, от домашно приготвените сирена – козе, биволско, овче...все позабравени вкусове, които се връщат покрай „винения туризъм”.
В комплекса има няколко открити камини, та да се похапне агнешко печено на жар не е проблем. Управителят Емил Александров казва, че между вкусотиете е агнешкото гюзлеме. То се приготвя от обезкостено агнешко чеверме с манатарки и морковчета. Може и да е по старопланински – завито в пърленка. А самата пърленка е толкова препечена и вкусна, че ароматизирана с билки и съчетана с различните сирена е достойно мезе за виното. Тракийската джурканица
също впечатлява гостите – това е задушен спанак с печени чушки и настъргано отгоре сирене. В местната кухня това напролет се прави и от коприва. Достойно място на трапезата заема просеникът. Това е качамак с пръжки или с масло и много сирене – разбирай – домашно сирене. На всички е ясно, какъв майсторлък се иска в правенето на сирене. И после- какво търпание докато узрее. Но майсторлъка при приготвянето на пръжките също е важен. Като се заколи прасето и се извади сланината, една цяла вечер... на раздумка и вино, сланинката са реже на малки парченца. Обикновено на следващия ден в огромна тава или бакърен съд на части започва запържването. Маста се топи, пръжките стават все по- малки и по-малки и все по-златисти. Тогава маста се прецежда през марля и се налива в буркани, а пръжките се слагат в буркани отделно, притискат се и отгоре се „запечатват” с мас. След което се използват за мезе, за готвене, за просеник. Гостите на Старосел могат да опитат към „жреческата напитка” и джолан по тракийски, което ще рече задушено месо с моркови и картофи и букет старопланински подправки, брани в местната гора, богата не само на билки, но и на гъби, че и на дивеч.
Покрай дегустациите с особена слава напоследък се ползва печеното сирене – козе или биволско на тиган и полято със сладко от боровинки. А боровинките...не само че са вкусни, но и твърде здравословни. Килограм боровинки се поръсват с килограм захар, престояват една нощ докато си пуснат сока и след това сладкото се вари като се бърка, а пет минути преди да е готово се добавя лъжичка лимонтозу.
Тази година в Старосел гроздоберът започна с танц на Орфей и Евридика...Красавицата Алена, вече студентка в Лондон, стъпка в каменното корито първото грозде. Виното от реколта 2008 със сигурност ще е уникално – отдавна не е имало година на такова плодородие в лозята. Очаква ни красиво и празнично пиянство... по пътя към истината, която казват, се криела във виното.
Текст и снимки Галина Рулева
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
