|
|
Словото
08.02.09 22:27
Автор:Галина Рулева
Опасно безнадеждна идея - да се оставиш на "словото-изкушение". Не знаеш накъде те води.
|
|
|
Словото-изкушение води и не знаеш накъде...
... “Изкушение”? Приемам списанието като моята визитна картичка. Исках да бъде “различното списание”, защото всеки текст носи уникална “биография”, така както и всеки човек.
Това е моят “моноспектакъл” в журналистиката. С всичките рискове как да задържиш вниманието, когато те режисира собствената интуиция, собствения опит и разчиташ на творческо въображение, което я те споходи – я не.
Преди време във в. “Дневник” един млад колега написа за книгата ми “Обръщам ви гръб”,че е “опаснса за четене”... задава неудобните въпроси, взети назаем от безсънните нощи. Е, казах си, щом съм се класирала като един “опасен” автор, защо да не продължа с опасно безнадеждната идея сама да направя списание... да пиша, да снимам, да разговарям с интересните хора по начина, по който ги виждам, да споделям всичко онова, което ме държи будна. И го направих като истинско приключение. С любопитство, страхове, кошмари и възторзи. Мнозина ме предупреждаваха, че няма смисъл щом зад гърба си нямам стабилна финансова институция. Да, рекламният пазар е програмиран, разпределен и не търпи никакви артистични приумици. Но смисълът е в усилието да участваш в една провокация, а не да гледаш на собствените си идеи и слово само като стока за медиен бизнес.
Словото е изкушение. То те води и понякога не знаеш накъде. То е като сирените, които мамят мореплавателите с омайните си песни. То е като околосветско пътешествие, за което си сковал лодката и ти трябва смелост и енергия, за да го издържиш. Докато се мъчех с купищата текстове, снимки и графични варианти, подхранвах градуса на емоциите с един истински нестинарски опит и спускане с Човека-паяк по стъклената стена на шестетажна сграда. Така “самият живот” ми даде кураж. Както и колегите, които забелязаха провокацията и я подкрепиха. Видях си професията “репортер” през очите на хора, които казаха – това е “моето” списание. И ако “Изкушение” продължава да си търси издател, причината е извън журналистиката. Всички казват, че парите са препъни камък на много красиви идеи, но те са като стръкче трева в пустината и без тях животът би бил скучен.
Но съм щастлива, че прекосих една “пустиня” и съм наясно какво съм научила и какво съм пропуснала от живота, от професията, от приятелите и неприятелите.
Според мен и журналистиката започна да прилича на един голям мол, в който добре пакетирано, може да се продаде всичко. Вътре е светло, измамно уютно, скъпо и безлично. Тръпката на истинския живот много бързо изчезва, удавена в еднаквостта на сезонната мода.
Всички виджат как ни заливат чуждите лайфстайл издания, които повече приличат на каталози за модни поръчки и стереотипни правила как да живеем луксозно в светлината на звездите. С рекламната шумотевица за поредната ВИП сватба, сексуална ориентация или дрога пристрастия. Парис Хилтън със сигурност ни става по-близка, за разлика от съседите. Знаем за Валентино и модата всичко, но не знаем какво да направим ако ни се скъса копчето, Ако се случи да викаме за помощ, никой не чува не поради всеобщо оглушаване, а поради всеобщото омерзение от начина ни на общуване.
Затова демонстрацията на собствен стил е романтична закачка, която предизвиква снизходителни усмивки у “диктаторите” на модата. Те си представят журналиста като наемник, който работи за интересите на този, който му плаща. Мечтата да бъдещ свободен със сигурност не се вмества в логиката на медийния пазар. Много по-лесно и безопасно е да се скриеш зад нечия търговска марка на всепризнатите авторитети и да следваш до оглупяване техния изпитан и безопасен модел. Но докато “Изкушение”-то съществува, човек се чувства раздвоен между “правия път” и възможността да дърпа дявола за опашката... до следващия репортаж...
в. "Поглед"
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
