|
|
"Малка Арда и приятели"
13.02.09 17:56
Автор:Галина Рулева
Я да му хапнем едни пържени картофки... Това е шега, с която едни стари колеги си припомняме годините , в които за пръв път даскалувахме в родопското селце Малка Арда. Срещата нарекохме „Малка Арда и приятели”.
|
|
|
С „Малка Арда и приятели” на родопска баница и картофки
Я да му хапнем едни пържени картофки... Това е шега, с която едни стари колеги си припомняме годините , в които за пръв път даскалувахме в родопското селце Малка Арда.
С колегите от София, Смолян, Момчиловци, Перник и Пазарджик, направихме покрай родопското кулинарно пътешествие с баници, пататници, печено по хайдушки и пътешествие във времето. Срещата нарекохме „Малка Арда и приятели”.
Инициатор на купона беше Росица Шехова, директор на СОУ “Св. Св. Кирил и Методий” в Смолян . Семейството на нейният баща Людмил Шехов , някога учител по математика и директор на училище “Христо Ботев “ в Малка Арда с родопско гостоприемство и професионално умение събираше около себе си колеги и приятели, които запазиха спомени като приказка. Децата на някои от тях направиха в Малка Арда първите крачки и също станаха учители.
Сега те бяха тук, въпреки че Людмил Шехов вече го няма, а къщата му е отворена за приятели, за спомени, за книги. Семействата Попсавови, Михайлови, Йорданови, Черкезови продължават да живеят с възрожденския дух на своята професия. Идеята е да се съхрани духът на приятелство, чрез който живее и селото.То е пъстро като родопско халище, с гостоприемно отрупани трапези, готово да посреща гости.Като за начало похапнахме колаци, обилно поляти с масло. При всичките ми опити да докарам с София същите колаци на вкус, те остават безуспешни, защото нито има домашни яйца, нито прясно масло, а котлонът не може да замени старата домашна печка на дърва. Едни истински родопски колаци са достойни дори за литературата, точно както руските блини с червен хайвер. Само че тукашните вървят най-много със сладко от боровинки или диви ягоди.
С някогашната детска учителка Румяна се изкачихме чак в местността Блатево, за да разгледаме ширналите се ливади и закътаното бунгало с огромна камина. Наколо през лятото ни чакат дивите ягоди.А каквото и да туриш в глинения съд , все е с родопски вкус на билки и бор. Тошо от Момчиловци беше донесъл цял чувал специални картофи за случая. Колегата Христо Черкезов упоително може да разказва за лов, защото е председател на ловната дружинка, та при него ловните специалитети са с предимство. Съпругата му Иглика нагости с пататник. Близначките Николина и Рада се отчетоха с рецепта за кекс, от баницата на Веска опитахме всички. Цялята кулинарна вакханалия забъркаха Роси, Мина старша и Мина Младша. Бабините внуци Драго и Марти, станали софиянци, взеха първи уроци по бъркане на пареник.
След изтощителни трапези хукнахме да наобиколим околностите, защото възмож ностите за туризъм в този край са изключителни и тепърва ще се разширяват. Първо минахме през съседното село Кръстатица, където научихме как се прави агнешко с качамак и картофи. Месото и картофите се запичат в тавичка с олио, накрая се допичат с качамак, забъркан от обикновено царевично брашно, вода и сол. За тази рецепта може да се използва всякакъв вид месо. В Неделино Росица Какалашева ни каза местната рецепта за кашник, който е познат чак до хасковско в различни варианти. Според нея се забърква смес от нарязана зелка, праз, картофи, 2 яйца, чаша царевично брашно, чаша олио и вода колкото сместа да стане като за кекс.Запича се на умерена фурна и се намазва отгоре с масло. За друг вариант на кашника са необходими 3 чаши брашно, 3-4 яйца, 150 г. сирене, кафеена чаша масло, ципка сол, щипка захар, малко мая и чаша вода. Сместта се разбърква и се оставя да втаса. След това се изсипва в тачичка за печене и стасва още 15 минути. Пече се в предварително загрята фурна.
В комплекс “Замъка” над Неделино заместник главната готвачка Росица Славчева обогати представите ни за родопския клин – този вид баница освен с ориз, може да се прави и с фиде. Свареното фиде се обърква с яйца и сирене, разстила се между две точени кори и се пече, след което обилно се намазва с домашно масло. Така километър след километър стигнахме чак до границата, която се намира на 3-4 километра от Златоград, който е най-южният ни град. След няколко месеца на връх Костадин, където сега има изграден параклис, ще бъде открит нов граничен пункт. Той ще свързва Златоград с гръцките градове Термес и Ксанти. Многообещаващо е развитието на туризма в този край. Любителите на планината могат да направят преход по пътя на Делю войвода, герой на известната песен, която се рее в космическото пространство. На юг вече се чувства топлият беломорски полъх. Любителите на риболова са изненадани от активността на рибата в близките водоеми – язовир Златоград, комплекс Ягнево, река Върбица. От уловената бяла риба, шаран, мряна, речен кефал, щука и баракуда могат да се спретнат изключителни кулинарни шедьоври. Филетата на щуката и бялата риба стават за паниране, но може да ги печете и в йенска тенджера. Баракудата става за кайма и размесена с яце и подправки, от нея се приготвят рибни кюфтенца.
В Златоград най-забележителното място е реставрираният Етнографски комплекс с множество занаятчийски работилници, кафенета и ресторантчета, в които могат да се открият всички родопски специалитети. Градът обаче се слави от дълги години с майсторлъка в правене на кафе на пясък, което подслаждате с локум и баклава. След като преди години си отива старият Кардашлиев, последният от “старейшините” в занаята, сега той е в женски ръце. Майсторката Ваня също много добре владее не само приготвянето на кафето, но и поднасянето му след завъртане на 360 градуса в люлеещ се поднос. А в кафенето са събрани оригинални съдове и предмети от стария бит. Следващият път след кафето ще ни чака още път. Със сигурност към Ксанти и Кавала. На Тошо Попсавов дядо му някога е имал в Кавала ресторант градина и снимките се пазят, а първите местни туристи разказват, че сградата още я има. До морето се стига за по-малко от час. Така че приключението “Малка Арда и приятели” продължава.
Смолян - Момчиловци - Малка Арда - Златоград
Текст и снимки: Галина Рулева
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
