|
|
Антоанета Добрева - НЕТИ
18.02.08 19:57
Автор:Галина Рулева
пее, танцува, прави театър, снима се в киното. Това е Антонета Добрева от театър “Българска армия”. На санскрит името НЕТИ означава “пречистване”. Запомнихме от раз сърдечната половинка на Дони, която от сцената на Народния театър му направи най-искусителното предложение, което публиката бурно аплодира.
|
|
|
Антоанета Добрева - НЕТИ
Най-важно е да уловиш мига
Интервю на Галина Рулева
Тя пее, танцува, прави театър, снима се в киното. Това е Антонета Добрева от театър “Българска армия”. На санскрит името НЕТИ означава “пречистване”. Запомнихме от раз сърдечната половинка на Дони, която от сцената на Народния театър му направи най-искусителното предложение, което публиката бурно аплодира. Както и до сега аплодира всяко нейно появяване на сцената. За шест години те се превърнаха в най-популярната и обичана двойка на българската музикална сцена и в театъра.
Нети Добрева е завършила НАТФИЗ през 2000 година в класа на Стефан Данаилов. Неотдавна се появи в спектакъла “Красиви тела” в театър “Сълза и смях” и мюзикъла “Ах този джаз” в “Народния театър”. Дони пък се “пречисти” в Тибет. Междувременно двамата се радват на последния си музикален проект “Този филм” – първият български албум, разпространяван в интернет.
През февруари Нети започва репетиции под режисурата на Ивайло Христов в американската пиеса “Боси в парка” с участието на Бойка Велкова и Васил Михайлов
- Нети, къде откриваш изкушения? В хората, предметите, ситуациите?
-Изкушение е всичко, което нямаш. То носи привкус на нещо тайнствено, на нещо забранено. Желаеш го, но не го получаваш. Светът около теб е изкушение. Но това предизвикателство за желанията трябва да си остане вътре в теб. За да живееш по-спокойно... или по-лесно. Опитвам се да намеря будистки подход към въпроса. С Дони наскоро гледахме един филм от Бутан. Кой знае дали друг път в живота си ще попадна на такъв филм. В него тибетски монах разказва като притча много простичка история. Спътник в едно негово пътуване иска да отиде в Америка или някъде по света, където животът е по-различен. Монахът разказва за този човек, който търси друго място и носи своята мечта. Изкушението му обаче се появи в образа на жена и в крайна сметка финалът беше драматичен. С историята, която монахът разказва той внушава, че и на мястото, на което човек е роден може да получи онези неща, за които е създаден, които са му предопределени. И може би не трябва да пожелаваме твърде много.
- След връщането си от Тибет Дони казва, че там колкото си по-нависоко, се чувстваш по извисен и сякаш си на по-хубава планета. Защо пропусна това магнетично изживяване?
- Ето тук става въпрос кое ме изкуши повече – Тибет или театъра. През това време репетирах “Ах този джаз” , затова останах. Стара мечта ми е да играя в мюзикъл. Готвя се от дълги години. Не мога да пропусна такава възможност. Тибет, Индия и Непал винаги ще са си там и няма да помръднат, така че ще имам време и за тях.
- Вълнува ли те неразгаданата мистика на Изтока?
- Това е въпрос на вяра. В тази част на света е люлката на прабългарите. Мисля че е важно за човек за знае откъде произлиза и колко богата история има. Това дава самочувствие. Културата и традициите, когато не се възприемат като нещо застинало, дават стимул за съвременния живот. Привърженик съм дори на измислената история, която възвеличава някоя нация, отколкото на нихилизма и съмненията и дори когато имаш богата история, да я отричаш.
- Как ти се отрази едномесечната “разлъка”?
- Добре че през цялото време репетирах напрегнато. Но пък такава сметка за телефон имахме, че не е за казване. Страхотна.
- С какво те промени сцената и Дони през тези шест години?
- Станах по отговорна. Защото правя това, което харесвам – пея, играя в театъра. Популярността ми позволява да избирам. Голямо предизвикателство е, че мога да пея музиката на Дони. Тя е изключително оригинална, качествена и красива. В нашата обща работа той е водещ в музиката, а аз във визията. Трудно е да откриеш собствен стил на песен, която току що се е родила. Аз трябва да изпея неговата песен така, както той иска да прозвучи. Давам идеи, хрумвания. Понякога ги приема, понякога не.
- Но си водещ елемент като муза, нали?
- Като муза със сигурност. Така го усещам. Невероятно е, че сме заедно, че се доказваме всеки ден. Невероятно е, че Дони ми даде да изпея “Луната спи” и това беше голям старт за кариерата ми. На рождения ден през есента ми подари нашия нов албум “Този филм”. Беше изключително изживяване на държа в ръцете си нещо, което сме направили двамата.
- Защо рискувахте първо да пуснете този албум в интернет? Ние сме спецове по пиратството.
- Експеримент. Музиката в интернет е нещо нормално по света. Тепърва и тук ще става така. Но все още няма културата на кредитната карта. А проблемът с пиратството стои и на световния пазар.
- И как се справяте със странния механизъм наречен български музикален пазар?
- Има моменти, в които човек си задава въпроса защо се занимава точно с това. Но пък е предизвикателство. Убедена съм, че тепърва ще се усеща нуждата от духовна храна. Вече се виждат пълни театрални салони. Има много млади хора, които ходят по концерти. Всичко е въпрос на избор. Аз не слагам вододел – тези които харесват чалгата са прости, тези които харесват поп са на по-високо ниво. Не съм човек, който заклеймява. Жалко, че в чалгата едни и същи жени се появяват като на конвейер. Много си приличат. Може би е търсено съзнателно. Но всяко нещо се развива. Рано или късно може да се появят и хубави образци, от фолка да се родят и красиви неща.
- С какво звездна двойка като вас се глези извън работата?
- Често пътуваме. Съчетаваме работата с удоволствието. По повод приемането на България в ЕС ще пеем за българите в Лондон с Ъпсурт и Каризма.
- Публиката зарежда ли те с положителна емоция? Мнозинството все още подкрепя чалгата, която държи здрави позиции.
- Зависи в каква среда ще попаднеш. Подбираме участията си. Търсим среда, която да отговаря на нашата сетивност. Една от последните песни на Дони е много нежна и баладична. Заснехме клипа на остров Свети Иван, на фара срещу Созопол. Един единствен човек се грижи за този фар. Живее там с едно куче и няколко гълъба. По две седмици е съвсем сам, след това почива една седмица на брега. Военните ни дадоха разрешение да снимаме на острова, това е техен обект. Имахме големи емоции. Нашият прекрасен художник Владо Шишков в един от кадрите реши да сложи знаме на фара. По случайност знамето беше бяло с две пресечени линии, което означава сигнал за бедствие. Изведнъж всички кораби спряха. Усетихме, че нещо се случва наоколо, но продължихме да си работим. На брега ни посрещна полицията. От всички кораби са звъняли къде ли не, за да разберат какво бедствие е сполетяло града. Оказа се, че бедствието сме самите ние. Слава богу, размина ни се с мъмрене. Всички бяха много толерантни.
- Да, островът и археологическите находки из него са впечатляващи.
- В самия клип атмосферата се получи много интересна. Има италиано-испански дух. Усеща се самотност и в същото време топлота и нежност.
- Имаш ли колебания в избора между театър и музика?
- Когато става въпрос за музика човек, се чувства много по-свободен. Всичко зависи от нас с Дони. Каква ще е музиката, какъв ще е клипа. Свобода може да бъде и плашеща, защото имаш толкова много възможности. А предизвикателството на театъра е в общуването с много хора. Едно представление не може да стане хубаво, ако извън сцената хората не се разбират. Аня Пенчева много ми помогна за “Ах този джаз”. Даваше ми интересни идеи по време на репетиции. Считам я за приятел. Следя какво прави като актриса. Харесва ми нежният начин, по който успява да получи всичко, което иска. И се уча от нея. С Жени Александрова сме дубльорки и покрай този спектакъл станахме неразделни. В екипа намерих още няколко приятелки. Същото е и със спектакъла “Красиви тела”. Американската авторка Лора Кънингхам, която дойде за премиерата беше невероятно възторжена. Каза, че не е виждала по-добър състав и по-добро режисьорско решение. Пиесата е поставяна в Америка, Австралия, Русия. Затова аз самата се стремя да избягам от манталитета на “малката страна”.
- Кои са пиесите, които ти харесват?
- Обичам тези пиеси, в които смешното и тъжното се смесва. Не съм привърженик нито на чистата комедия, нито на драмата.
. - А любимия ти Достоевски?
- Зависи от погледа към Достоевски. Релно погледнато, в него има много фин, искрящ хумор. Че Достоевски е тежък автор и ревеш от кора до кора си е чисто клише.
- В живота какво те разсмива?
- Глупостта на хората. Предпочитам да се разсмея, отколкото да се ядосам.
- Когато се репетира е от сутрин до вечер, ако трябва и през нощта. Когато има някаква задача пред теб, тя ти е в главата през цялото време. Това дава смисъл на живота, интересно ти е със самия себе си.
- Страхът, че нещо ще ти убегне?
- Всичко трябва да се гледа едно по едно. Когато пред теб има някаква задача, тя те поглъща. Това дава смисъл на живота, интересно ти е със самия себе си. Ако погледнеш отстрани, може и да те хване страх. Но когато правиш нещата едно след друго, всичко си идва на място. И не е важно какво си правил преди, какво ще правиш след – важно е какво правиш на мига.
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
