|
|
Созопол I
28.03.09 12:35
Автор:Галина Рулева
Откритият още през 1938 г. некропол на древна Аполония след около три десетилетия е обявен за паметник на културата. През 1992 г. е включен в археологическата карта на страната и се възстановяват разкопките, започнати още през 1946-а от светилото проф. Иван Венедиков.
|
|
|
13-метров Аполон е бдял над Созопол
Абсурд сблъсква археолози със собственици на лозя
Галина РУЛЕВА
Археолози разкопават дюните край плажа "Харманите" и частни лозя в Созопол. Собствениците се тюхкат, че заради тях не могат да вдигнат белоснежни палати върху имота си и да въртят бизнес с туристите. Археолозите пък се чудят що за абсурдна ситуация се е създала.
Откритият още през 1938 г. некропол на древна Аполония след около три десетилетия е обявен за паметник на културата. През 1992 г. е включен в археологическата карта на страната и се възстановяват разкопките, започнати още през 1946-а от светилото проф. Иван Венедиков.
Някогашните лозя сега са част от крайбрежната ивица, тоест по закон публична държавна собственост. Хвърлят се луди пари за разкопки, а в същото време бившите собственици са въведени във владение на "земеделски" земи.
Абсурд на абсурдите!
Сега с всеки от тях трябва поотделно да се сключва договор за разкопките. Истината обаче е, че собствениците само обмислят как да получат разрешение за строеж... Както казва ръководителката на атрактивния археологически обект д-р Кръстина Панайотова от АИМ към БАН, Созопол е бил град държава и така си продължава. Затова абсурдът може да бъде наречен
"първи частен античен некропол"
Като изключим документалната вакханалия, с просто око се вижда, че тук здраво се работи. Млади момци бутат препълнени колички с пясък по опнати дъски и го трупат по дюните. Девойките, въоръжени със скалпели и четчици, изравят внимателно парченца керамика или оцелели антични съдове.
Разкриват се цели гробове, някои обградени с каменни плочи и
непокътнати във времето
Сам шефът на НИМ Божидар Димитров прекарва голяма част от лятото на разкопките - музеят финансира част от тях със средства от дарения.
Повечето от работещите на обекта са студенти. Получават "възпитателни" по 10 лв. на ден и понеже Созопол е доста скъп град, обикновено спят наблизо в палатки. Чува се и френска реч. Французи са сключили 3-годишен договор за съвместна работа и финансират проучванията. Тук идва
екип от университета на Прованс Екс Марсилия
Интересът им е обясним, защото в него се подготвят специалисти по гръцка античност, а на територията на Франция има само една гръцка колония. А в България са пет плюс още две, но под съмнение.
Всички намерени предмети и кости още същия ден се прибират в местния музей, а малка част отиват в НИМ, където отскоро е открита и
специална зала "Аполония"
Веднага ни се иска да видим сензацията на деня - съкровища, злато, монети и бижута... Не, показват се скелети. Около тях в проучваните гробове "изскачат" лекити (съдове за благовония, поне по един задължително придружава мъртвите), алабастрони - друг вид съд за благовония, и балсамарии - пак със същото предназначение.
При жените има бронзови огледалца, накити
фибули (безопасни игли), при мъжете атлети - специални стрегили за почистване на тялото, а при децата - играчки и биберони. Откриват се и дарове - кани, наречени кратери, с красиви антични рисунки.
Намираните тук стъклени съдове са внесени от древен Египет. Чуждите предмети идвали от Атика или Африка, защото търговските връзки по онова време били много добре развити.
Кръстина Панайотова разкава, че в гръцките вярвания и култура
не се допуска закопаването на благородни метали
в земята, затова злато и сребро не се намират.
Аполония Понтика, или Созопол, е колония от края на VI век пр. Хр., създадена от йонийски гърци от района на град Милет и е най-старата на територията на България. Антична Аполония възниква от една страна като удобно пристанище, а от друга, поради големите рудни находища наоколо. Най-богатият град държава по Черноморието е бил толкова величествен, че е сякъл собствени монети. Можел да си позволи дори
лукса да покани атинския скулптор Каламис
който издигнал 13-метрова бронзова статуя на Аполон с маслинова клонка в ръка. През 72 г. пр. Хрц. обаче римските завоеватели, начело с Марк Локул, я отмъкват и следите й се губят. Образът й е останал само върху изсечените монети. Древните автори са считали колосална статуя на хълма "Паладин" за едно от чудесата на античния свят.
2003
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
