|
|
Килимите
20.04.09 00:01
Автор:Галина Рулева
Килимът - императорски, градскси или селски. Стъпваме по него, може дори да не го забележим от бързане, но шарките му носят космически и библейски послания. Древните хора дори предавали информация чрез различните орнаменти.
|
|
|
Килимът носи космически послания
Килимът - императорски, градскси или селски. Стъпваме по него, може дори да не го забележим от бързане, но шарките му носят космически и библейски послания. Древните хора дори предавали информация чрез различните орнаменти. С изработването му свързваме една от най-древните човешки дейности – тъкачеството. Неговата история е като приказка и е свързана с историята на света, с история на литературата. Като всичко останало, и килимът си има мода. Има ли място за него в съвременния интнериор е въпрос на лично предпочитание и култура. Мрамор, никел и стъкло ни заобикалят отвред, а погледът мечтае за хармония на сетивата. Посветените откриват историята на килима в света на митовете и легендите. От съчиненията на древните поети и писатети идва информацията къде и как се появява той.
В Ермитажа има експонат, за който се твърди че е най-старият запазен килим на света - V век преди новата ера, от културата “пазърък”. Открит е през 1949 година в ледовете на Горноалтайския край при разкопки на гробница. Размерът му е 183х 200см., с 36 000 възела на 10 кв. дм. Изобразява конници, пехотинци, грифони, заобиколемни с големи и малки розетки.
Древни текстове съобщават, че когато Александър Македонски отворил гробницата на Кир Велики, основател на династията на Ахеменидите /V-VI век пр. н. ера/ подът е бил покрит с тънки пурпурни килими. Ксенофонт пише за огромна работилница, изработваща килими за персийския царски двор, Омир в “Илиада” наред с великите си герои също споменава за пурпурните килими. Изработваните по-късно в Александрия образци били с такова качество, че ги изнасяли за Гърция, след това и за Рим.
За най-скъп се е смятал килима “Пролетта на Хосров”. Това е персийският цар, победен от византийския император Хераклий през 627 година край Ниневия. Той бил притежател на изключителен копринен килим с нишки от сребро и злато, скъпоценни камъни и вероятно тегло 2 тона. Размерът му бил 18 х 18 метра. Да, обаче Хераклий въобще не харесал килима, взет като плячка при победата, затова всеки който го посещавал можел да си отреже за спомен парченце от него. За събитието разказва в Х век арабският летописец Табари, а през XII век поета Низами.
В китайския императорски двор също били изработвани килими за императора от златни и сребърни нишки и всякакви декоративни чудеса, които подчертавали уникалността им.
В Средна и Мала Азия килимът бил част от културата на различните страни. Същото може да се каже за Индия, Пакистан, Тибет. Всеки от тези килими има свое наименование в зависимост от местността, от която произлиза. Едни от най-популярните са иранските.
В световен мащаб днес за много добри килими се признават всички техни произведения от XV до XVIII век.Антикварен килим е този, които има поне 120 годишна история, а стар може да бъде наречен и един 50 годишен килим. Цените се диктуват от търговете на Сотбис , а колекционери не липсват дори за силно повредени уникати. Специалисти и музейни работници смятат, че вложенията в антикварни килими са успешни и се увеличават с около 30 % годишно за персийските копринени килими “Исфахан”, “Белудж”, “Хериз”, за копринените турски, за кавказките и китайските. Защото колекционерът не си купува просто някаква вещ за употреба, а история.
За съвременните килими определящи за цената им са размера, качеството на материята, сложността на орнаментите. У нас истинските търговци на килими смятат, че българинът не оценява изкуството на килима по достойнство, не прави разлика между ръчна и промишлена изработка и все още няма достатъчно добри материални възможности, за да усъвършенства вкусовете си.
Традициите на чипровските, котленските и жеравненските килими не са достатъчни, за да се наредим между най-елитните създатели и почитатели на това оригинално изкуство. Многообразието по света е огромно и се искат познания и култура при избора. Това не се отнася само да България, а до повечето източни страни и Русия. Съвременните дизайнери използват езика на старинните орнаменти в своите произведения и изкуството на килима продължава своя хилядолетен път.
Галина Рулева
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
