|
|
Алфредо Торес
29.04.09 18:45
Автор:Галина Рулева
София се сдоби с кубински танцов клуб Алфредо Торес, Сатиричния театър с екзотичен тъмнокож актьор с корени нейде из Африка и Ямайка, които побърква публиката от смях, а карловката Гена с презокеански съпруг и две хлапета, сякаш излезли от приказка.
Алфредо Торес е танцьор от световно известния клуб “Тропикана”, където често е гостувал не само Фидел Кастро, но и световния артистичен елит.
|
|
|
Кубинците обожават плодовете, маниоката и морските дарове
София се сдоби с кубински танцов клуб Алфредо Торес, Сатиричния театър с екзотичен тъмнокож актьор с корени нейде из Африка и Ямайка, които побърква публиката от смях, а карловката Гена с презокеански съпруг и две хлапета, сякаш излезли от приказка.
Алфредо Торес е танцьор от световно известния клуб “Тропикана”, където често се отбива не само Фидел Кастро, но и световния артистичен елит. Той обикаля света по турнета, докато не попада в столичното вариете на хотел “Кемпински -Зографски”, където на бара работи и Гена.
Вечно ухажвания от жените танцьор се захласва по нашенката, макар тя да не може да върже и две стъпки от модната кубинска салса, но пък усмивката й е като безкрайна вселена. След изтичане на договора, той остава в България и започва новото му битие на карловски зет. Води курсове по салса и тае-бо, танцува в клуб “Карамба”, учи в НАТФИЗ в новооткритата специалност “танцов театър”, играе в спектакъла “Клетка за сестрички”, където се движи като вихър из сцената в оскъдно облекло, участва в клип на Галя от “Сатен” и направи с нея и още един кубински танцьор демонстрации в “Шоуто на Слави”, а отскоро създаде и амбициозен танцов клуб. Трябва много упорство и вродена пластичност, за да не се разочаровате докато се учите да танцувате, а в огромните огледала се отразява удвоено и утроено всяко несъвършенство. В клуба Алфредо ще поставя спектакли със собствена хореография, в по-далечно бъдеще ще организира фестивали на кубинското изкуство. Готов е да демонстрира познанията си от тайните на кубинската кухня, защото смята, че светът трябва да знае повече за Куба и кубинците. Иначе за какъв дявол Христофор Колумб е трябвало да открива Новия свят, попадайки точно на този райски остров.
По всеобща представа испанското влияние и традиции са най силни. Следват ги френските, арабските, китайските.
Кубинците не държат на специална подредба в сервирането на ястията. Пък и не може да се очаква спазването на някакъв закостенял ритуал в един свят сътворен от неспокойствие и темперамент. Който не е стъпвал там си го представя от книгите и филмите като място за пиршество на душата и свърталище на пирати. На 27 октомври 1492 година Колумб открива това чудо, което отпърво по индиански наричали “Колба”, след това Куба. Морето между Куба и близкия остров Пинос /”Островът на съкровищата” от известната книга/ , непрекъснато меняло цветовете си - черни, сини като индиго, светлозелени, бели. Рибарите твърдят, че белотата се дължи на разлричните видове морски обитатели - макаби, биахайба и ламантина. Докато си търсят храна по морското дъно, те размътват утайката на дъното. А пък в тази цветна палитра освен испанската флота се появяват холандските корсари, англичаните и французите. Някои от тях описват подробно лова на костенурки по тези места, двата вида сухоземни раци - бели и черни, които били необикновено вкусни, а черните - и с повече хайвер, защото са доста по едри. Има и крокодили за разкош. Големи пирове падали с печено месо на различен дивеч, което моряците ловували по време на своите приключения. Често обаче валял такъв дъжд, че по разказите на английския авантюрист, природоизпитател и пират Уилям Дампиер, наричан Краля на морето от втората половина на XVII век , капките били толкова големи, та разводнявали какаото в кратунките, с които го пиели и разочаровани го изхвърляли в морето.
В ново време кратунките вече са екзотика, порцелана шества както навсякъде по света, смесицата на култури на “Острова на свободата” е невероятна, а истинското му бъдеще навярно е в шеметния разцвет на туризма. Пурите, кубинския ром, коктейла “Куба либре” от ром и кола, оризовото вино и останалите вина от ананас и екзотични плодове са “запазена марка”.
Първата разлика от българската кухна е в разнообразието от плодове и зеленчуци, в присъствието на маниоката - захарна тръстика. Има над 10 вида манго, бананите са различни видове, някои са сортове специално за пържене, пържат се и ананасите, картофите също са различни сортове. При мангото и бананите по-вкусни са най-дребните. Рибите, калмарите, скаридите, октоподите са в непознато за нас разнообразие. Готви се свинско и се слага много лимон и специален сорт кисели портокали. Почти навсякъде има чесън, но той задължително е пасиран. Пържи се с много мазнина, предимно зехтин, а сосовете са задължително допълнение, което придава различен вкус на храната.
Една от класическите всекидневни манджи е сварен ориз /предпочита се да не е от дългия/ с черен боб и дафиново листо, като боба и ориза остават сухи, а не както ние сме свикнали - на чорба. Ананасите се пържат както ние си правим пържени филийки - потопяват ги в брашно, яйце и мляко и ги пържат до златисто, накрая ги поръсват със захар. За истинската паеля у нас няма нобходимите продукти, та можем само да си мечтаем как някой ден като едни колумбовци ще стигнем до екзотичния остров. Хемингуей го беше избрал за свои дом, а Вим Вендерс ни го показа във филма “Буена виста” като символ на вечната красота. Галина РУЛЕВА
Снимки Димитър РУЛЕВ
Студена супа с маслини
3 -4 скилидки чесън, 1 глава лук, 1 картоф, 10 черни маслини, зехтин, сол, черен пипер,2-3 лъжици бяло вино.
Зеленчуците се сваряват и в последните 2-3 минути се добавят маслините. След това всичко се пасира. Изстудява се в хладилника. Преди сервиране се добавя кондензирано мляко с разбито яйце, черния пипер, солта, виното.
Черен боб с ориз - конгри
/Морос и кристиянос/
Наименованието идва от традицията черни и християни да живеят заедно
Боба се накисва от предишната вечер, водата се изхвърля. Вари се с дафинов лист и бахар докато се развари. Оризът се оставя да заври с вода и сол отделно и се оставя докато омекне захлупен. Прави се един от традиционните сосове, наречен софри. Зехтин, зелена чушка, домат, 3-4 скилидки чесън и 1 глава лук се запържват и се добавят към сместа от боб и ориз. Оставя се да престой.
Картофени топчета
/рата реджена/
500 гр. картофи, малко масло, вода и сол за пюре. парченце кашкавал, малко кайма и нарязан стрък зелен лук за плънката.
картофите се сваряват с маслото и се правят на пюре. Докато е още топло, се слага плънка от предварително нарязания лук и малко кайма и настърган кашкавал . Прави се на топчета, които стоят 5-10 минути в камерата да се стегнат. Панират се с яйце и галета и се пържат в мазнина, която ги покрива. Каймата може да бъде заместена с риба.
Енсалада де агуаканте и калмаронес
/Салата от авокадо и скариди/
2 бр. средно големи плодове авокадо, 24 кралски скариди, 2 домата, стрък пресен лук, лимонов сок, зехтин, черен пипер, сол, голяма лъжица майонеза, малко сос уочестър, 4 маслини, 1 марула
Ако скаридите не са предварително готови, първо се обелват и сваряват в подсолена вода. След това се измиват със студена вода.
Авокадото се охлажда и нарязва на големи парчета. Поръсва се със сол, зехтин и лимонов сок.
Майонезата се смесва със соса уочестър, черен пипер и сол. Върху листа от марула се нареждат скаридите в средата на голяма чиния за салата и се заливат със соса. Останалите зеленчуци и маслините се нареждат наоколо. Листата от пресния лук се нарязват на ситно и се поръсва салатата. Преди сервиране тя престоява 10 минути в хладилник.
Пуерко асадо
/Печено свинско/
1 свинска плешка, 6 големи лимона, 3 портокала, 10 малки глави чесън, сол, черен пипер
Плешката се измива със студена вода и се подсушава. В пластмасов или стъклен съд се изцеждат лимоните, портокалите и се добавя половината от чесъна, които се пресова. Месото, посипано със сол и черен пипер се поставя в дълбок съд, набожда се на двадесетина места и се шпикова с част от чесъна. Залива се със сока от лимона и портокала. Покрива се с фолио и пресоява от 4 до 24 часа в хладилник. Фурната се загрява до 350 градуса. Слага се месото да се пече с половината марината и се покрива с фолио.През един час се полива с останалата марината.Пече се приблизително 4 часа. Сервира се с конгри и пържена юка - вид сладък картоф или маланга - друг вид картоф, които придават кубинския вкус на ястието.
Кубинска сандвич
100 гр. шунка и пушено пушено месо, 50 гр. кашкавал, майонеза, масло, краставица, хлебче.
Без краставицата всички съставки се пъхват в хлебчето, което силно се притиска и се пече. След това се завива в станиол, за да може маслото и майонезата да попие в хляба. След това се добавя краставицата и друг предпочитан зеленчук.
Пържени банани с манго
Няколко банана / специалния сорт за пържене у нас липсва/, 1 яйце, брашно, сметана, манго
Бананите се обелват, потопяват се в брашното и яйцето и се пържат до златисто. При поднасяне се гарнират със сметана и нарязано на парченца манго.
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
