|
|
МИЛЕНИУМ
24.07.09 11:01
Автор:Стиг Ларшон
„Колибри“ представя един от най-големите хитове през изминалите години – трилър-трилогията МИЛЕНИУМ от шведа Стиг Ларшон, продадена в 12-милионен тираж
|
|
|
От 27 юли на българския пазар ще е първи том от трилогията „Мъжете, които мразеха жените“
„Колибри“ представя един от най-големите хитове през изминалите години – трилър-трилогията МИЛЕНИУМ от шведа Стиг Ларшон, продадена в 12-милионен тираж, покорила читателската аудитория в страните от Западна Европа с разкритията за финансовите скандали и корупцията, както и с некомформизма на героите си.
Наречена „човешката комедия на 21 век“, трилогията разказва за един свят на аморални финансови афери, на екстремистки заговори и изкривено правосъдие, докосва се до множество теми, ежедневни или актуални, със забележителен реализъм и острота. Глобализацията, далаверите в икономиката, фашистката заплаха, тайните служби, трафикът на жени, проституцията, шпионажът, светът на психиатрията, политиката, мъжете, които невинаги харесват жените... В три книги МИЛЕНИУМ обрисува истинен портрет на нашето модерно общество, както не го е правил никой друг криминален роман досега.
За разлика от стотиците други книги, които ще прочетем през живота ни, тази
ще остане завинаги запечатана в ума ни.
Разшифроване на нов литературен мит
Трилогията с 12 милиона читатели ни говори за един действителен свят. Светът на аморалните финансови сфери, на екстремистките заговори и на изкривеното правосъдие. За щастие един следовател и една съвременна героиня ще победят злото.
Истинските мотиви на това явление трябва да се потърсят в 2500-те страници на богатата и наситена творба. Тя разкрива една култура – тази на Швеция с нейните недомлъвки, загадки – особено екзотична за нас страна. Доказателство за това е късметът, на който се радваха сред нашите читатели няколкото майстори на скандинавски криминални романи, начело с Хенинг Манкел. В „Милениум“ обаче свещеният шведски модел е обърнат с главата надолу: привидната социалдемокрация прикрива едно неясно привличане по отношение на фашизма, толерантността е подкопана, перверзията и протестантската добродетелност отстъпват пред корупцията.
Ларшон старателно е построил разказа си, изтъкал е плътна и сложна тъкан, натрупал е безчет подробности на основата на действителни документи. Глобализацията, далаверите в икономиката, фашистката заплаха, тайните служби, трафикът на жени, проституцията, шпионажът, светът на психиатрията, политиката… Това са нещата, които привличат в този документален роман, който представя истински портрет на европейското общество. „Опитах се да създам една реалистична вселена“, пише Стиг Ларшон до издателката си в имейл, а тя му отговаря три дни по-късно: „Трите тома представляват „социална фреска“ (…) и разказът оказва все по-провокационен и бунтовен ефект по отношение на загниването отвътре на шведската система на правосъдие…“ От Швеция към целия свят, от „Милениум“ към хилядолетието, заключението на специалистите, към които са се обърнали от списанието „Нувел Обсерватьор“ е, че пред нас се разкрива една истинска „Човешка комедия“ на ХХI век.
Произведение бич за корупцията
Мръсни пари, трансфери, сновящи между Каймановите острови и Люксембург, недобросъвестно сключени сделки… „Милениум“ разобличава също така и определено излезлия от пътя капитализъм. Буквално имах усещането, че чета някое от моите дела, толкова плътно се доближава до действителността разказът на Стиг Ларшон – споделя съдия та Рено ван Рюмбеке. Началната сцена със срещата на кораба на разследващия журналист с едно „дълбоко гърло“, разкриваща с най-големи детайли финансово-икономически скандал, в който е замесен известен бизнесмен, гъмжи от подробности, които звучат много достоверно: отклоняване на средства, реализиране на несъществуващи проекти в страните от Източна Европа… Когато Лисбет Саландер открива тайни сметки в Цюрих или се среща в Гибралтар с адвокат, който приема без да проявява излишно любопитство да управлява огромно състояние… Съществуват наистина схеми за пране на пари, които минават през въпросните офшорки, използвани от руските олигарси, наркотрафикантите… Ларшон отправя много силно послание. Сега, когато Г 20 слага на дневен ред борбата срещу райските кътчета, освободените от данъци страни, които заклеймяваме с Женевското възвание от 1996, произведението е изключително актуално! Нека уточним: за разлика от гениалната хакерка Лисбет Саландер следователят не може да си набавя информация, действайки по нейния начин. Би било абсолютно незаконно и съвършено ненужно! Истината е, че сме сериозно възпрепятствани от липсата на сътрудничество в областта на правосъдието във взаимоотношенията ни със страните с гъвкави данъчни законодателства.
Реалистичен портрет на Швеция
Ветерани, изпитващи носталгия по времето на Хитлер, които въртят сделки с деловите кръгове, правят тайни сбирки и заговорничат. „Милениум“ се рови из тинята на една Швеция, позната ни повече като „социален модел“. „Романът не е много далеч от действителността, когато припомня тези нацистки призраци. Все още не сме опразнили изцяло шкафовете от Втората световна война – заявява Магнус Фалкехед, парижкият кореспондент на „Гьотеборг – Постен“. – От време на време изскача по някое име, както през 1994 това на Ингвар Кампрад.“ Бащата на „Икеа“ се видя принуден да признае публично своите връзки в миналото с пронацисткото движение. Аферата отшумя, след като възрастният мъж поднесе извиненията си. „Швеция никога не е имала партия от мащаба на френския Национален фронт, но ултрадесните надигат глава и този порив предизвиква тревога.“ „Имиграцията, до момента общо взето добре приемана, се използва от ултрадесните партии, които успяват да се наместят на местно ниво, предимно в малките южни градчета.“ Посветил цялата си журналистическа кариера на борбата срещу ултрадесните, Стиг Ларшон беше станал световноизвестен специалист по темата и го канеха отвсякъде, за да дава конференции по въпроса.
Стопроцентова пледоария на феминизма
Женският образ – героиня, способна да докаже теоремата на Ферма, която се боксира и кара мотор, безстрашна завеждаща редакторка, която не се страхува от цензурата, предприемачка, животновъдка в далечна Австралия, сменила професията си и застанала начело на промишлена империя, мъжкият герой – журналистът Микаел Блумквист, който партньорките му често спасяват на косъм… „Съзнателно размених ролите на половете“, обясняваше Стиг Ларшон. Поведението на Блумквист е по-скоро типично за мадама, докато Лисбет Саландер притежава качества и черти, характерни обикновено за мъжете. Феминистки роман ли е „Милениум“? „Не може да има съмнение по въпроса“, отговаря Мишел Феран, социолог в Националния център за научни изследвания, председателка на Националната асоциация за изследване на феминизма (НАИФ). „Няма нито една посредствена героиня, всичките жени се открояват от масата, имат блестящи кариери… Майчинството в романа изобщо не присъства, което е твърде симптоматично. Всичките жени гледат на секса напълно освободено, според тях половете са равнопоставени, също както Ерика Бергер, шефката на „Милениум“, която се поделя между съпруга си и любовника си Микаел Блумквист. Въпросният колекционира любовници, които го доминират, дори физически! Несъмнено жените в „Милениум“ са малтретирани – изнасилвани, измъчвани, подлагани са на всевъзможни и най-разнообразни жестокости. Но според мен без най-малкия намек за любезност и снизходителност. Тъкмо обратното, налице е яростно разобличаване на експлоатацията на жените или на сексуалното малтретиране, например в епизода, в който Ерика Бергер получава имейли с порнографски намеци, когато поема ръководството на голям вестник. И разбира се, главната героиня Лисбет Саландер, тази модерна Пипи Дългото чорапче, която ни препраща към серията супергероини от детската литература или научната фантастика. Момичета, които на първо място имат мозък, а едва след това красива муцунка и които са свикнали сами да се справят в живота. Във всеки случай на Лисбет не й пука дали е феминистка, или не. Първото, което прави, след като се вижда с пари, е да си направи пластична операция на гърдите. Само че забележете, тя иска нейният бюст да е малък! Защото не търси начини как да привлича мъжете, за да се окаже в ролята на сексуална играчка. Просто иска да се изживява като жена, но по нейния си начин.“
Ода на трансгресията
Пресъздадена за киното от изумителната Нооми Рапас, Лисбет Саландер, 42 кила, с татуировки, пиърсинги, поклонничка на пънк готиката, бисексуална, се вписва отлично в образите на супергероините на поп културата, като започнем с мадамата самурай от „Убий Бил“ на Ума Търман и стигнем до Бъфи, убийцата на вампири, без да забравяме да споменем и Лара Крофт. „Живеем в тревожен свят, в който вече не можем да пушим, да пием, да дишаме… В тази обстановка, изключително подчинена на нормата, се нуждаем от личности, които престъпват границите като Лисбет Саландер, които оставят да говори тъмната им част“, казва Венсен Грегоар, от кабинета модни тенденции Нели Роди. „Тя е истинска последователка на поколението изчанчени идоли, като Кейт Мос или Ейми Уейнхаус, винаги на ръба на забраненото.“ Лисбет е бунтарка до мозъка на костите, с мотора си „Кавазаки“ а ла Джеймс Дийн. „Бунтовникът без кауза“ версия готика: клеветниците и от романа на бърза ръка характеризират Пипи като… лесбийка сатанистка. „Типично за медийното смесване на привърженици на готиката и сатанизма… Привържениците на готиката? Това са неоромантиците на XXI век. Наследниците на Жерар дьо Нервал, Бодлер, Блейк“, твърди Никола Валзер, социолог в Центъра за изследване на актуалното и ежедневното (ЦИАЕ) в Сорбоната. „Движението изживява тотално обновление, защото е налице невероятно привличане към духовното, спиритизма, дори към Сатаната, олицетворяващ символа на бунтарството и на свободата. Вижте успеха на Мерилин Менсън! Днес модата на готиката е станала част от мейнстрийма. Дори „Мадам Фигаро“ публикува цели издания с готически модни тенденции!“ А Лисбет е имала честта да бъде представена в „Next“, модната притурка на вестник „Либерасион“, за серията „Lisbeth Sisters“, при това снимките са дело на самия Жан-Батист Мондино. Ще превземе ли тази зима стила „Лисбет“ модните подиуми?
Учебник по антипсихиатрия
Нилс Ерик Бьорман, адвокат и настойник на Лисбет Саландер, е „садистична свиня, изнасилвач и мръсник“. Пънкарката спонтанно е татуирала твърдението с нажежено желязо в долната част на корема на въпросното лице, за да си плати за упражняваното насилие върху нея. Злоупотреба с авторитет от страна на лице, облечено в съдебна власт: ситуация, позната в психиатрията като „отношение на подчинение“, е в сърцевината на книгата. Ролан Кутансо, специалист в областта на настойничеството, посочва три нива в динамиката на всемогъществото: авторитарност, диктаторско поведение и садизъм „една степен по-нагоре, изразяващ се в наслаждение от ужаса или злото, което сме причинили някому“. В отговор Лисбет си е изработила собствена етика, която се изразява в изгарянето на боклуците по пътя и в синдром на защитник на онеправданите, на съдник? „Героинята иска да се освободи от ръката, която я манипулира. Тя е в ситуация, в която може да измие унижението само като унищожи нападателя. В такъв случай съществува опасност да прекали и да следва логиката на абсолютното отмъщение.“ Тогава си задаваме въпроса: не стига ли твърде далече героинята?
Възхвала на пиратството
Нищо не й се опира; никой компютър, никоя компютърна програма. Лис Саландер е върхът в областта на компютърното пиратство. Тя прави каквото й хрумне с клавиатурата, бързо и добре, понякога в компанията на разни джийкс от нейната порода, членове на хакерска общност в Нета. „Стиг Ларшон познава добре средите на компютърните пирати. Всичко описано от него е достоверно, независимо че в някои случаи ни изглежда пресилено“. Седрик Бланше знае за какво става дума. Сам той се описва като хакер, уточнявайки, в положителен смисъл, тоест като човек „надарен в областта на информатиката“, който поставя знанията си в услуга на защитата на системите. И добавя: „Някои хаквания на Лис Саландер се доближават по-скоро до фантазиите. Например джаджата, която вкарва данни в имейлите, за да въведе агресивен код и да го унищожи, е прекалено неубедителна. В подобно положение може да се реагира по много по-прост начин“. С други думи, реалността е доста по-неинтересна. Само че ние сме в измислен свят и насреща ни имаме атипичен герой. Вън от всичко това, героинята от „Милениум“ е емблематична представителка на ъндърграунда, чиито последователи се чувстват по-добре в мозъка на компютрите, отколкото в града. Преди няколко дни един неин сънародник – в плът и кръв – беше обвинен, че е пробил дори компютърната система на НАСА. Бил е едва шестнайсетгодишен, когато е направил този подвиг. Също като Стиг Ларшон, шведите по принцип са много запалени по новите технологии. И по свободата. Нужно ли е доказателство? Резултатите на Партията на пиратите, която се бори за безплатното сваляне от интернет – тя е получила 5,1 % на европейските избори и е твърде възможно да получи едно място в парламента в Страсбург.
Журналистическа епопея
За съжаление е неосъществима, но една среща между Стиг Ларшон и Дьони Робер щеше да бъде върховен момент в сюрреализма. Де да можеше писателят да види как от някакво си забутано кътче на Европа (Кастел – Сен – Жермен, департамент Мозел) изниква един истински журналист, който толкова прилича на неговия герой! Направо фантастично и все пак: на същата възраст като Блумквист, със същата представа за журналистиката като мисия, същия трескав идеализъм и същите огромни неприятности, защото си е пъхал носа в тайните папки на една мултинационална компания. Още с появата на книгата, съобщенията започнаха да валят – „Дьони, трябва да прочетеш „Милениум“. „Първите 50 страници показват едно към едно моя живот, аз бих могъл да ги напиша“, заявява той. Неговата Лисбет Саландер определено не е толкова силно фешън готика – неговият партньор в разследването на пералните за тайните пари се нарича Флориан Бурж, – но приликата е толкова зашеметяваща, че сценаристът Беноа Дьолепин се зае да прави филм по творбата. Това е историята на Дьони Робер, истинския, който един прекрасен ден превърта и започва да се взема за Блумквист. Две в едно: просто не искаме да си представим каква сеч ще се получи.
„Милениум“
криминалният роман
на десетилетието
Преведена в Дания,
Норвегия, Германия,
Холандия, „Милениум“
е посрещната
триумфално в цяла Северна
Европа. Дори Англия, по принцип вярна
на англосаксонските
криминални романи,
е очарована и запленена. Без да споменаваме
наградите, които романите грабнаха
навсякъде,
откъдето минаха. По цял свят са продадени над 12 милиона
екземпляра от сагата и издаването є е на дневен ред в САЩ.
За сюжета
Известният икономически
журналист Микаел
Блумквист е осъден
на три месеца затвор
по обвинение в клевета
по адрес на финансиста
Венерстрьом. Вследствие
на това журналистът
решава да напусне за известно време поста си на отговорен
редактор в списание „Милениум“. Точно в този момент с него
се свързва старият влиятелен индустриалец от Хедестад Хенрик
Вангер, чиято молба да бъде незабавно посетен от журналиста
бива предадена на Микаел от адвоката му. След известно колебание
главният герой се качва на влака за Хедестад, където получава
специална задача – да открие отдавна изчезналата племенница
на Хенрик
– Хариет.
Лисбет Саландер е млада жена с тежък характер и редица проблеми,
която се намира под надзора на държавата. В действителност
обаче тя е изключителен анализатор и един от най-добрите
хакери в Швеция. Заинтригувана от личността и живота на Микаел
Блумквист по време на шумотевицата около делото „Венерстрьом“,
Саландер решава да проникне незаконно в компютъра му,
за да се добере до по-подробна информация. Накрая техните пътища
се пресичат и двамата обединяват усилията си с единствената
цел да разгадаят мистерията около рода Вангер и да открият
лелеяната от Хенрик истина за съдбата на племенницата му.
За трилогията
Уникалното в трилогията
на Стиг Ларшон е богатството
от детайли, изваяни с финес
и разкриващи на пръв поглед
лекия, но същевременно високопарен
стил на автора, който му позволява да съчетае в едно
палитра от елементи, сред които класическа загадка на убийство,
престъпления против околната среда, политика, перверзни адвокати,
които се възползват от слабостите на закона и обществото,
леки нрави и мимолетни любовни връзки. Всички те са вплетени
в сюжета с майсторство и мярка.
Три достатъчно странни заглавия („Мъжете, които мразеха жените“,
„Момичето, което си играеше с огъня“ и „Кралицата от двореца
на въздушните течения“), за да привлекат окото, които крият
три не по-малко забележителни романа, основани на двама главни герои:
Микаел Блумквист и Лисбет Саландер. Блумквист е разследващ
журналист, медийна
звезда, прочут
борец за справедливост,
разкрил
множество скандални
случаи, описани
в статиите
му, публикувани на
страниците на
„Милениум“
– месечно списание
в разследващия жанр.
Другият главен герой, централна
фигура в трилогията,
е Лисбет Саландер. Истински
компютърен гений, млада, кльощава,
татуирана, с вкус към
пънк готиката, регистрирана
като психопатка, изживяла
юношеството си в приют. Това,
че е майстор в разследванията
я доближава до Блумквист.
Лисбет е своеобразно продължение
на образа на Пипи Дългото
чорапче, която и до днес
е най-любимият литературен
образ на всички шведи. Свръхчовешки
надарена и хронично
непокорна, Пипи е символ на
феминизма. Бунтарката Саландер е нейно копие. Блумквист е наречен
„супер Блумквист“, препратка към друг герой на създателката
на Пипи Астрид Линдгрен – образа на хлапака детектив.
Горните примери илюстрират неразривната връзка на трилогията
с историята на родната є страна. Независимо че обстановката
е тази на европейска столица, тоест не е толкова непонятна
за нас, колкото далечният свят на исландските писатели например,
немалка заслуга за внесеното разнообразие се пада на атмосферата,
която променя изтъркания американски фон, познат
ни до втръсване. Още повече, че при
Ларшон Швеция не е просто анонимен
фон, а истинската почва, подхранваща
интригата. Историята на
синята като небето и жълта като
земята страна, като започнем от заговорите
є с нацизма до убийството
на суперпопулярния є премиер-
министър Улоф Палме през 1986, което
развълнува целия свят, минавайки
през Студената война, всички
тези събития са използвани от
Ларшон. Далече от представата
ни за северните страни като
за безоблачен рай с висок жизнен
стандарт, „Милениум“ ни показва
една Швеция, която трудно приема
миналото си.
Независимо че интригата недвусмислено
причислява произведението
към полицейския жанр, не можем да си позволим да я принизим,
напъхвайки я в тази ниша, защото творбата е невероятно
богата. Вън от историята, трилогията се докосва до множество
теми, ежедневни или актуални, със забележителен реализъм
и острота. Глобализацията, далаверите
в икономиката, фашистката заплаха,
тайните служби, трафикът на жени,
проституцията, шпионажът, светът
на психиатрията,
политиката, мъжете,
които невинаги харесват жените... В
три книги „Милениум“ обрисува истинен
портрет на нашето модерно общество,
както не го е правил никой друг полицейски
роман досега.
Всеки един от трите тома се откроява
със своята атмосфера и идентичност. Връзката е много тънка
между едва ли не генеалогичното разследване на „Мъжете, които
мразеха жените“ до последния видял свят шпионски политико-
съдебен разказ „Кралицата от двореца на въздушните течения“.
Тя се изразява в изключителното майсторство на Стиг Ларшон,
който с „Милениум“
е създал една от големите
литературни творби
във всички жанрове за началото
на XXI век. За разлика
от стотиците други
книги, които ще прочетем
през живота ни, тази
ще остане завинаги запечатана
в ума ни.
Филмът
Филмирането на
тези три дебели романа
е проект, от
който се очаква да пожъне
успех в традиционно
слабия за шведската
филмова индустрия
жанр на трилъра
не само на територията
на страната, но
и извън нейните предели.
Когато датският
режисьор Нилс Арден
Оплеу получава предложението
да заснеме
първата част на трилогията,
той отказва,
но след половин година
с него се свързват
отново. Тогава творецът
решава да прочете самата книга, преди да се отдаде на
сценария, предоставен му от „Шведски филм“, и констатира, че
в сценария не само не е запазено богатството от детайли, характерно
за литературната творба, но е натоварен с досаден, обясняващ
действията диалог, както и с множество
тромави ретроспективни
епизоди. Този път обаче режисьорът приема работата,
но се свърза със сценаристите Николай Арсел и Расмус Хейстерберг
и им възлага да създадат
нов сценарий.
Зрителят веднага разбира,
че книгата е изчерпателно
анализирана и буквално дисектирана
от първата до последната
страница, макар и
действието да е претърпяло
известни промени, които улесняват представянето
му на голям
екран. Сюжетът е детайлен и изчерпателен, а чудесната,
ненатрапваща
се музика засилва въздействието върху публиката.
Тук трябва да се отбележи и невероятното операторско майсторство,
благодарение на което пред очите на зрителите пробягват
красиви и завладяващи с разнообразието от елементи картини
и сцени, типични за шведския филмов дух.
Филмът обаче жъне
успех най-вече благодарение на удивителното
умение на режисьора да пресъздава мистика и напрежение, както
и на факта,
че той
пропуска голяма
част
от детайлите
от личния
живот на Микаел
Блумквист,
изпълнен
с множество
мимолетни
сексуални
връзки.
Режисьорът
успява да превърне
филма
в истинско събитие и дарява
на публиката
едно
незабравимо преживяване,
така че зрителите
остават
със затаен дъх
през всичките
144 минути
на лентата.
Нилс
Арден подхожда
по същия
начин и по отношение
на главната
сюжетна
линия – загадката
около
изчезването
на Хариет
Вангер. Режисьорът
изключва
всички ненужни ретроспективни сцени, свързани с неясната
съдба на младата жена. Вместо това насища лентата с изразителни
снимки в черно-бяло и така успява да пресъздаде върху бялото
платно изпълнената с мистика атмосфера на книгата.
Благодарение на леко забавеното темпо, невероятната музика
и прекрасните картини, заснети с окото на камерата, „Мъжете,
които мразеха жените“, „Милениум“, се превръща в един от
най-успешните шведски филми през последното десетилетие и
внася нов повей в шведския трилър.
Стиг Ларшон
Карл Стиг-Ерлан Ларшон е роден на 15 август 1954 в Шелефтехамн,
област Вестерботтен, и умира на 9 ноември 2004 в Стокхолм.
Стиг израства в близост до малкото градче Нуршо на 100 км
от град Умео в Северна Швеция. В ранното му детство за него се
грижат родителите на майка му. Това продължава до 1962, когато
баба му умира.
През 1982 Стиг е назначен като кореспондент за скандинавските
държави в британския антифашистки вестник „Сърчлайт“.
Стиг Ларшон е един от основателите на сдружението „Хил“, което
през 1995 е преименувано в „Експо“, а от 1999 работи като
главен редактор за вестник „Експо“. Между 1977 и 1999 работи и в
Шведската телеграфна агенция.
Стиг Ларшон е шведски журналист и писател, известен с ангажираността
си срещу десния екстремизъм и расизма, като включително
пише няколко книги за дясно екстремистките движения в
Швеция. В средата на осемдесетте
години на двайсети век разработва
проект срещу насилието „Стоп на расизма“. През 1991 издава
книгата „Десен екстремизъм“ заедно с Анна-Лена Лудениус.
В продължение на няколко години
Стиг Ларшон е член на литературния
кръг за научна фантастика
в Швеция. Той е говорител на Скандинавската
асоциация за научна
фантастика и заедно с Ева Габриелсон
и Руне Форшгрен е редактор на
поне три от броевете на издавания
от асоциацията вестник.
Ларшон пише също и „Шведските
демократи – националното
движение“ заедно с Микаел Екман.
Освен това е съавтор на книгата „Шведските демократи отвътре“.
През 2001 започва да пише детективски романи нощем за собствено
удоволствие. В основата на трилогията „Милениум“ е една
стара идея от деветдесетте години, която Стиг Ларшон и негов
колега от Шведската телеграфна агенция развиват като на
шега. Те възнамерявали да пишат за детективи близнаци, които
разгадават мистерия, когато са на 45-годишна възраст.
Преди да почине, успява да завърши три криминални романа от
така наречената серия „Милениум“, които излизат след смъртта
му. Първият – през август 2005, вторият – през юни 2006 и третият
– през май 2007. Ларшон работи и върху четвърта книга, която
не успява да довърши, и семейството му решава да не я издава.
Загадката
Ларшон
Стиг Ларшон е блестящ
журналист, прочут
в родината си, бивш военен
репортер в Африка
и на първо място главен
редактор на вестник
„Експо“, борещ се срещу
ултрадесните. Умира
от сърдечна криза на петдесетгодишна
възраст, скоро
след като е предал на издателя
си безценната трилогия.
Лансира се легендата, че трилогията
е причина за смъртта
му, както и класическата версия
за скритото незнайно къде
продължение, четвърти том,
купчина надраскани листове,
който ще се появи отново някой
ден...
Уникален
стил
Полицейският жанр предпочита да опростява
максимално текста за сметка на напрежението
и на перипетиите
на разследването.
Ларшон прави тъкмо обратното и ни
представя един
изчистен, невероятно
наситен
и педантичен
стил. В първия
том, в продължение
на първите
300 страници обрисува героите с
изобилие от подробности, на пръв поглед
без никакво значение. Противно на
очакванията обаче, и в това е неговата
сила, на читателя не му доскучава
нито за миг. Впечатляващите обеми и
на трите тома (575, 650 и 710 страници),
съпоставими с някои американски
риалити серии, съвършено построени
и наситени с напрежение, далеч по-
добри
от филмите в жанра, се изчитат
на един дъх от кора до кора.
Без значение за какво пише: за информатика,
за журналистика или за шпионаж, Ларшон успява да ни
зарази. Далече от скуката, дълбочината
на разказа му създава герои, толкова
реалистично представени, сякаш
са живи. От това драматизмът в развоя
на събитията се усилва десетократно,
думите ни заливат, ние попадаме
в техния плен и се превръщаме
в техни заложници. Няма нужда да се
прекалява с насилието: то винаги е
оправдано и хармонира с тревожната
чернота, която прозира в разказите
на Ларшон. Няма смисъл да се разбърква
разказът с неочаквани обрати
на всеки двайсет страници. В нашия
случай е трудно да се изложи накратко
всяка част от трилогията, толкова
наситена със събития е тя. Шведският писател успява със смайваща
вещина да вкарва героите си
в интригата и да преплита водещото
разследване с ежедневието,
в което читателят е впримчен
без възможност да се измъкне оттам.
От петдесетината (!) второстепенни
герои, с които се срещаме
в трите книги, нито един не
е оставен настрани,
всички до един
са в светлините на прожекторите
– с изключение единствено на малката
сенчеста част, която прави
разказа интересен. Действайки
по този начин, авторът засилва реализма на повествованието и
подчертава присъствието му в по-висока степен от обикновените
криминалета, в които свидетелите, ченгетата и второстепенните
герои служат само да придвижват действието. При Ларшон
всеки от тях води свой собствен живот.
Завещание?
Според шведската телевизия
авторът на трилогията
Стиг Ларшон е написал завещание,
по силата на което оставя
цялото си имущество на
някаква комунистическа група.
Когато умира през 2004, преди
книгите му да видят бял свят,
не е бил особено богат.
Понеже никой не е знаел за
оставеното завещание, досега
авторските права са изплащани
на баща му и брат му – единствените му преки наследници.
Ако се вярва на разследването, проведено от обществената
шведска телевизия, завещанието е написано през 1997, когато журналистът
Стиг Ларшон заминава за Етиопия и се страхувал, че няма
да се върне жив.
„Искам парите ми да бъдат внесени в секцията на комунистическата
работническа федерация от град Умео“, бил написал Ларшон
според споменатото телевизионно
разследване.
Без да уточнява как и къде е било
открито завещанието, телевизионното
предаване подчертава, че при
написването му не е присъствал свидетел,
поради което юридическата
достоверност на документа може
да се постави под съмнение.
Имало е и
четвърти
том?
Всъщност съществуването
на четвърти том е плод на мълвата, която разпалва спора между
близките на починалия писател. Според шведската телевизия почти
завършен четвърти том на „Милениум“ съществувал някъде, в
компютърна версия.
Единствено жената на Ларшон знаела къде се намирал. Действието
вече не се развивало в Швеция, както в първите три тома, а
на остров в Северна Канада.
Според телевизията всички досегашни опити за споразумение
между Ева Габриелсон и наследниците на писателя се провалили.
Миналия октомври бащата на писателя твърдял, че ръкописът
няма да бъде издаден.
„Все едно Пикасо да е нарисувал половината от някаква картина
и впоследствие Матис да я е дорисувал. Какъв щеше да е резултатът?“
– запитал той вместо обяснение, като добавил, че две
трети от ръкописа били готови.
Във всички френски медии
„Милениум“
е единодушно наречен
криминалният роман на
десетилетието
Други цитати от френските медии:
„От Швеция към целия свят, от „Милениум“ към хилядолетието,
заключението на специалистите, към които са се обърнали
от списанието
„Нувел Обсерватьор“
е, че
пред нас се разкрива
една истинска
„Човешка
комедия“
на ХХI век.“
„Истинското литературно
събитие
на 2007, единственото,
за което
ще си спомняме
след десет
години,
е публикуването на
последния том от
трилогията „Милениум“ – „Кралицата от двореца на въздушните
течения“. Не сте чували? Не се хвалете, а се засрамете.“
„Страхотна, екзалтираща,
смайваща,
„пристрастяваща“
или взривяваща,
трилогията
„Милениум“,
която приключва
с третия том, е
отвъд всякакви
суперлативи. За
да я определим
ни е нужна само
една дума: феноменална!“
Датските
медии за
„Милениум“:
„Милениум“ е едно от
най-спиращите дъха и
майсторски написани четива
в Швеция днес. Един
роман от висока класа, не
само в национален, но и в
международен мащаб.“
Пер Планхамма,
„Гьотеборг-постен“
„Стиг Ларшон прави
невероятен дебют като
автор на криминалета
с трилогията „Милениум“.
Повествованието
на Стиг Ларшон се отличава с лекота на изказа и респектираща
прямота, която в никакъв случай не накърнява финеса на езика.
Уникалният стил на книгата и брилянтно
изграденият сюжет са толкова пленителни,
че читателят трудно може да загаси
нощната лампа.“
Матиас Гунарссон,
„Ескилстуна-Курирен“
„Истинско чудо в жанра на шведския криминален
роман.“
Гьоран Петтершон,
„Бурленге тиднинг“
„Мина страшно много време от последния път, когато шведски
криминален роман е успявал да открадне от съня ми. Ала творението
на Стиг Ларшон стори точно това. То е просто прекрасно.“
Кристер Енандер,
„Сундсвал Тиднинг“__
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
