|
|
 ЛИЦА II /
проф. д-р инж. Любчо Венков |
проф. д-р инж. Любчо Венков
25.02.10 06:10
Автор:Галина Рулева
Премиера на книгата „Ръководство за проектиране на стоманени конструкции на сгради по ЕВРОКОД 3”
КИИП София-град представи първото издание за уредба която се въвежда от март
Премиера на книгата „Ръководство за проектиране на стоманени конструкции на сгради по ЕВРОКОД 3” се състоя в УАСГ. Автори са проф. д-р инж. Любчо Венков, доц. д-р инж. Борислав Белев, инж. Чавдар Пенелов. Изданието е на КИИП София-град.
|
|
|
Проф. д-р инж. Любчо Венков
- Проф. Венков, какво е значението на Еврокодовете като задължителен принцип в проектирането?
- Като преподавател винаги съм казвал на моите студенти, че ако имам власт, още на следващия ден ще въведа тези стандарти за проектиране като български, защото са на много високо ниво. С Еврокодовете се занимавам още от 1990 година. Оттогава до днес съм редактирал всички предварителни стандарти. Приетите по Еврокод 3 са 16, за тази година остават още четири.
Запознаването с Еврокодовете ми даде възможност да направя два основни извода. Първият е, че нашето държавно ръководство трябва да удовлетвори изискванията на ЕС през месец март стандартите да бъдат утвърдени като нормативен документ в нашата страна. Защото е абсолютно необходимо България без отлагане да ползва съвременната нормативна база на Европа. Това е в интерес на държавата.
На второ място формирах в себе си сериозна професионална позиция по отношение на еврокодовете. Това са високо научно разработени нормативни документи, които изискват сериозна научна теоретична подготовка за тяхното прилагане. На базата на компютърните и софтуерните компютърни продукти има възможност да се реализират най-отговорни проекти, свързани с действителното реално напрегнатото и деформирано състояние на строителните конструкции. Нашите проектанти ще трябва да си припомнят дори основни неща от теоретичните постановки, научени в университета, както и да следят новостите.
Изданията в цяла Европа се заливат от статии на най-различни авторитети по отношение на проблеми, които еврокодовете изясняват.
В нашите български норми ние подхождаме малко прагматично, но вече се налага да използваме и теоретичните си познания, за да успеем да прилагаме всички клаузи на еврокодовете. От тази гледна точка, всичко което се съдържа в „Ръководството” ще подпомага инженерната колегия.
- С какво свързвате тези две десетилетия работа по стандартите?
- Това е дълъг период. Изстрадал съм много неща. Познавам подробно цялата история. Мисля че никой друг не би могъл толкова ясно и подробно да каже каква е необходимостта от тези евростандарти, каква е тяхната логика и тяхната цел. Когато в онези години България все още работеше по линия на СИВ, в нашата катедрата се изпращаха материали за съгласуване и те идваха при мен за становище по различни проблеми. В списание „Конструкцион металик” прочетох, че френска фирма отправя апел към френските инженери, ако имат проблеми с разработваните европейски стандарти, могат се обръщат към нея, тя ще даде консултации. Написах писмо до фирмата, че желая да се запозная с европейските стандарти по стомаменени конструкции и бих искал да ги получа. Те излязоха благосклонни и ми изпратиха петата версия на Еврокод 3. Така се заех с изучаването им. През 1992 година започнаха да излизат т.н. „предварителни европейски стандарти”, което продължи до 1998 година. Вече бях работил в областта на Еврокодовете и като водещ преподавател по стоманени конструкции в катедрата, започнах да редактирам новите версии. След 1998 година започнахме да получаваме и окончателните европейски стандарти.
Еврокод 3, който е в основата на това „Ръководство” се състои от 20 стандарта. Ние засега сме приели и утвърдили 15, остават още 5. Те трябва да бъдат преведени тази година. Има обаче финансови проблеми. От страна на МРРБ не са платени парите за миналата година. Това не само е отговорен труд, но при редактирането трябва да се спазва единна терминология и не може да се прави от различни хора.
От момента, в който аз самият навлязох в тези стандарти, започнах да ги преподавам на мойте студенти, защото това е нормативна уредба на много високо ниво.
Проектирането на строителни конструкции е обществено отговорен проблем. Всички участници в него – инвеститори, проектанти, изпълнители, строители трябва да имат висока строителна култура. Някой трябва да гарантира, че тя е налице и това е залегнало в европейските норми.
- Това означава ли, че преди въвеждането на тези стандарти у нас строителната култура не е била на ниво?
- Ние имаме два нормативни документа, които още са в сила. Единият е 179 страници, другият около 100, общо 279 страници. Еврокод 3 надхвърля две хиляди страници на компютар А4. Това значи подробно изследване на всичко, което проектантът трябва да знае. Това не е лесно да се усвои от редовия проектант. Той ще трябва да прилага тези норми в практиката. През последните години с навлизането на компютърната техника и компютърният софтуер, в проектирането на строителни конструкции се изисква на много по-високо ниво да се разглежда реалното действително напрегнато състояние на строителните конструкции, както и всички проблеми, които се пораждат от гледна точка на тази действителност. Затова казвам, че човек трябва да има високи професионални умения и познания.
- Българските проектанти ще бъдат ли стресирани в новата за тях ситуация?
- Да. Когато при лекции се срещам с тях аз търся диалог, но засега се получава само монолог. Тепърва ще има доста тънкости, с които да се сблъскват.
- Мислите ли, че въвеждането на стандартите ще стане в срок, все пак остава само месец?
- Съгласно разпоредбите на Европейския център по стандартизация /CEN/ на всеки един техен стандарт, който излиза се отбелязва, че съответната страна членка на ЕС ще трябва в тримесечен срок да го утвърди като свой. Затова от март 2010 година всички са задължени да въведат европейските стандарти, а противоречащите национални нормативни документи трябва да бъдат отменени. Това наистина е сериозен проблем. От ЕС могат да налагат наказания, затова че не се спазват изискванията.
Много малко се прави като държавническа политика в това отношение. Отново в МРРБ се прокрадва идея, че известен период могат да вървят двата нормативни документа, което е изключително голяма грешка. За мен лично нашата специализирана журналистика отделя малко внимание на администрирането на нещата. На нашите държавни ръководители, независимо кой е на този пост и колко време ще бъде, трябва да е ясно какво значи тази уредба. Защо трябва да се внедри, защо не може да се отлага, защо е необходимо след като си министър на строежите или на регионалното развитие, да стоиш твърдо зад нещо ново, което е в интересе на държавата. И ако не си запознат, да извикаш някой да ти обясни, за да го знаеш и да го прилагаш.
- С какво биха си вредили двата документа по които може да се работи?
- Не бих казал, че биха си вредили. Но нашите стари нормативни документи, по които се работи са много бедни. Запознаването на инженерната колегия с новите стандарти и въвеждането им е абсолютно необходимо, както е изискването на ЕС. Колкото по- революционно ги въведем, толкова нашите проектанти по-бързо ще заработят с тях. Но с нашата Балканска психология, българинът все се опитва да отлага нещата. А на всеки оттук нататък ще се наложи да се самообразова и самоконтролира. В моите пътувания и лекции по страната запознавам колегите с това, което им предстои.
- Ако проектирате примерно мост по старите или новите стандарти, каква ще бъде неговата сигурност?
- Сигурността винаги трябва да бъде една и съща. Няма как да планираме съоръжение, което да не може да изпълнява своето предназначение. Още древните строители са правили нещата сигурни. Но вече става въпрос за икономия на материали, за средства, за време за изграждане. Процесът обхваща редица неща, които са свързани с капиталността в строителството, с финансирането. Сигурността никога не бива да се намалява. През последните години тя се доказва по теория на вероятностите. Тази наука е навлязла сериозно в областта на европейските стандарти. Т.е, дава се тежест там, където нещата са по променливи и се намалява тежестта там, където нещата могат да бъдат сравнително точно определени.
Например разликата между нашите и европейските норми е в т.н. коефициенти на сигурност за натоварване и коефициенти на сигурност на материалите или за носимоспособността. ЕС сериозно повиши коефициентите за натоварване - за сняг, за вятър. Това са климатични условия, които могат да се променят. Докато коефициентите за сигурност на материалите, които могат добре да се изучават, останаха на сравнително по-ниско ниво. За стоманените конструкции коефициентът за сигурност е единица. Единицата е най-малкият възможен коефициент на сигурност. Всичко това се доказва чрез сложна теория на вероятностите. За да се мотивира и гарантира необходимата сигурност.
- Макар да се търси сигурност, това невинаги се случва – неотдавна се вдигна шум около паднала козирка на летището...
- Да, допускат се и неточности в проектирането, допускат се неточности и в изпълнението. Това е плод на търсене на някои екстравагантни идеи. За летището специално в нашата катедра правиха много задълбочени изследвания. При окачените тавани на козирките, които паднаха от силен вятър, е избрано решение подходящо за вътрешни условия. Да се правят окачени тавани в сграда е едно, а на открито друго. Въпросът е принципен. Белята дойде от тази постановка. Когато е усвоена една технология, човек трябва да я прилага правилно, а не да я променя. В това е проблемът. Сигурността понякога е свързана и с такива моменти.
- В крайна сметка грешката на проектанта ли е?
- Мисля че да.
- Еврокодовете как се съотнасят с нормите на други страни, които не са в Еврозоната и не са задължени да ги въвеждат?
- През последните години информацията която съпътства нашата дейност е много мобилна. Не може да не знаем какво става в Америка, в Япония, където има сериозна нормативна база, в Австралия, или Китай. Погледнете какво се строи в тези страни– олимпийските обекти в Китай, строежите в Дубай. Не може европейската наука да не познава много добре достиженията на руската, японската, американската. Когато се правят окончателни изводи, това е въпросна комплексно обсъждане на проблема. Нормативната уредба в света не затворена система. В света има институт по стандартизация – ИСО, която е международна стандартизационна организация, в която членуват различни страни. Напоследък прави силно впечатление, че ЕС започва да приема някои стандарти на ИСО, за да не се хвърлят средства за нови изследвания. След като има признат международен стандарт, ЕС го прилага в своята нормативна уредба. Така че, нормативната уредба в света не е изолирана.
- С една дума – търсят се общи параметри.
- Да, във всички случай.
- Следващият проблем контролът ли е? Трябва да се въведат тези стандарти, но кой ще контролира как се спазват те в практиката?
- Въпросът е много сериозен. В европейските норми в нулевия код, който е основополагащ за всички видове кодове, изрично се отделя внимание за надзора. Как трябда да се контролира. От тази гледна точка ние сме доста изостанали. При нас започват да се строят сериозни обекти, многоетажни сгради, а сме в сеизмичен район и още нямаме сериозни надзорни фирми, които да извършват независим контрол. Съпоставянето на резултатите на проектиращата и контролиращата фирма трябва да бъде сто процентово съвпадение. Което невинаги се случва. Контролът трябва да бъде независим. Инвеститорът плаща за две неща – и за проектиране и за контрол. Така е когато има отговорни обекти, които зависят и от държавническа и от чисто човешка гледна точка. При нас тази система не е добре развита, а всичко се побългарява. Според мен надзорът ни е на много ниско ниво.
- И тогава?
- Ще си носим последствията.
- Най-уникалната стоманена конструкция в света?
- Трудно е да се каже. Всяка по себе си е уникална от гледна точка на нейното предназначение и конструктивно решение.
2010 г
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
