|
|
|
| 24 Януари 09, 23:40
/ Автор: Прес информация
|
| "Историята, населена с хора" |
| “Историята, населена с хора” – под това заглавие са публикувани 800 страници с интервюта, направени през последната една година по проекта “Българското общество през втората половина на ХХ -ти век”. Изследователски, но и образователен по замисъл, проектът е включен в програмата на департамент ”История” на Нов български университет и е субсидиран от Националния дарителски фонд “13 века България”. |
Историята, населена с хора I
Автори: Колектив Издател: ИК "Гутенберг "
Том ПЪРВИ
Ако трябва да дефинираме тематиката на нашия сборник, тя е:
Историческа, имайки за рамка последното полустолетие на България...
Съдим ли по откъслечни, спонтанно доловени мнения, то вече губи очертанията, особено пък съдържанието си - човешката памет, камо ли българската, е кратка...
За да запълним с живо присъствие много съществения отрязък време, за "да населим историята с хора", както замисляхме, основната идея беше респондентите ни да не принадлежат към единствени "класа, пол, занятие" по стиха на Вазов; наша цел беше всеки да говори от себе си, за себе си в някакъв автобиографичен дискурс, по своето лично виждане, вкус и памет...
Стараехме се да постигнем възможно многогласие, при което множеството автори на тома да запазят свобода и автентичност на изказа си. Да изложат своите идеи, а не идеология. Без натрапливост - всечий реален живот отразява сам по себе си цял мироглед, стига да бъде искрено съобщен...
Интервюирани, 2005:
Александър Фол, Анри Кулев, Антоний Гълъбов, Белчо Белчев, Богдан Богданов, Божана Апостолова, Божидар Димитров, Боян Пенков, Вълко Стоев, Ганчо Савов, Георги Желязков, Георги Стоилов, Димитър Луджев, Дончо Дончев-Американеца, Евгени Головински, Екатерина Томова, Златина Тодева, Иван Юхновски, Исмет Север, Кирил Вътев, Климент Вучев, Константин Косев, Копринка Червенкова, Лиляна Стефанова, Марин Генчев, Мария Капон, Моско Аврамович, Мохамед Узункъш, Надежда Драгова, Никола Даскалов, Николай Василев, Николай Петков, Огнян Минчев, Петко Бочаров, Петър Берон, Петър Междуречки, Петя Василева, Рада Москова, Розалина Новачкова, Румен Аврамов, Савчо Савчев, Светла Бъчварова, Светослав Шехов, Стефан Добринов, Стефан Славчев, Сюлейман Гавазов, Тодор Вълчев, Харалан Александров, Христо Генчев, Цветана Тодорова, Цочо Бояджиев, Юрий Асланов...
Интервюирали, 2005:
Антонина Желязкова, Ваня Еленкова, Вера Мутафчиева, Галина Рулева, Генка Маркова, Даниела Колева, Евелина Келбечева, Екатерина Никова, Николина Димитрова, Румяна Братованова, Стойко Стоянов
Българско национално радио
Мая Пеловска
Историята, населена с хора” – алтернативна история на българското общество през втората половина на ХХ век
“Историята, населена с хора” – под това заглавие са публикувани 800 страници с интервюта, направени през последната една година по проекта “Българското общество през втората половина на ХХ -ти век”. Изследователски, но и образователен по замисъл, проектът е включен в програмата на департамент ”История” на Нов български университет и е субсидиран от Националния дарителски фонд “13 века България”. Целта на изследването е да се направи правдив разрез на българското общество за последните 50 години, посредством спомените на различни хора, прекарали по-голямата част от съзнателния си живот по времето на социалистическия режим у нас. Идеята възниква в кръга на по-новото поколение български историци, които искат да напишат алтернативна история и да се противопоставят на амнезията като подход към миналото. Думите принадлежат на доц. д-р Лъчезар Стоянов, ръководител на департамент История на Нов български университет. Под “амнезия” доц. Стоянов визира нежеланието на сегашните управляващи да си припомнят събитията от близкото минало, както и изказвания от типа на “Е, не беше чак толкова лошо по времето на Тодор Живков!”. За да помним ние и за да научат бъдещите поколения, екипът от историци, журналисти и културолози, под главната редакция на акад. Вера Мутафчиева, записват 53-те интервюта, включени в първия том на “Историята, населена с хора”, която се изчерпа веднага след публикуването й от издателство Гутенберг. Екипът е имал пълната свобода да предлага личности, които биха представлявали интерес за изследването, като целта е била да се обхванат всички слоеве на обществото – от интелигенцията до селяните и работниците и от привилегированите до репресираните. Записаните лични свидетелства са изобилни и нелишени от пристрастие. Много често те са и противоречиви, както е било противоречиво и самото време. Другото, което прави впечатление на екипа, работил над проекта, е откровеността на интервюираните. Техните спомени са спонтанни и понякога трогват до сълзи. Втори и трети том на “Историята, населена с хора” предстои да излязат на българския книжен пазар до година, година и половина. В тях ще намерят място и интервюта с български емигранти и въобще българи, живяли дълго време в чужбина. Проектът има и втора част - издирване, събиране и дигитализиране на най-вече секретни доскоро документи от съответния период, както от централния, така и от провинциалните Държавни архиви. Резултатът от това проучване може да се види на интернет страницата на Нов български университет. Според д-р Лъчезар Стоянов техният прочит не само ще осветли много неясни моменти от най-новата ни история, но и ще донесе отговор на въпроси, свързани с чисто личната съдба на много българи.
Моля, кликнете на аудио иконата, за да чуете разговора на Мая Пеловска с доц. д-р Лъчезар Стоянов, ръководител на департамент История на Нов български университет и с Галя Рулева, дългогодишна журналистка, взела участие в събирането на интервютата.
Историята, населена с хора
53 интервюта за всичко, което се случи в България през втората половина на 20-ти век
30.11.2005
Книгата "Историята, населена с хора" е първа публикация от проекта "Българското общество през втората половина на ХХ век".
Проектът е включен в програмите на департамент "История" на Нов български университет и e субсидиран от Националния дарителски фонд "13 века България". Той е изследователски, но и образователен по замисъл, подчертава в предговора проф. Вера Мутафчиева.
В книгата на 800 страници са публикувани 53 интервюта. Като отбелязва, че този, по същество еднодневен жанр набра сила при демократичната промяна и дори зае самостойно място в книжнината, проф. Мутафчиева напомня, че едва през последните години историографията се върна към отделния човек, който доскоро беше просто един от масовката.
"Днес гражданинът доби право на лично мнение.
А на гражданите се иска да го чуят, за да го поддържат или оспорят. Но и в двата случая те опознават конкретен индивид, влизат в контакт с някого, създават си представа - топла или враждебна - с още едного съвременника", посочва тя.
И добавя, че "всеки от събирачите на интервюта днес тръгва с различна концепция към своята задача: дали се обръща към респонденти, заредени с носталгия по светлото минало, мотивирана от спомени за буйната им младост, за престижа и привилегиите, за участие във властта, висока или поне низова, но Власт.
Немалко са гласовете на безпомощни днес хорица, загубили реалното или илюзорното чувство за сигурност, удобната вяра, че за тях се грижи Държавата. Втори вид събирачи предпочитат да се обръщат към "елита" (самонарекъл се така, затуй и в кавички), който държи много на хаоса във все още недоизградената структура на гражданското общество и свободния пазар - от такива страници блика оптимизъм, но не и откровеност, що се отнася до пътищата към постигнатото.
В трети подбор на интервюта е дадена думата на младежи от страната и чужбина; те са особено показателни за прогнозите на тези две обществени групи, но и за погледа им към днешната наша обществена среда, както и за срещата им с чуждата", пише Вера Мутафчиева.
Тематиката на сборника е историческа, в рамките на
последните 50 години на миналия век.
"За да запълним с живо присъствие много съществения отрязък време, за "да населим историята с хора", както замисляхме, основната идея беше тези хора да не принадлежат към единствени "класа, пол, занятие" по стиха на Вазов; наша цел беше всеки да говори от себе си, за себе си в някакъв автобиографичен дискурс, по своето лично виждане, вкус и памет, обяснява проф. Мутафчиева.
И продължава:
"Мечтата ни да съберем петдесетина интервюта изглеждаше небъдница:
колцина ли биха се съгласили да формулират житейската си стратегия, постигнато и загуби - срещу какво всъщност? Та ние не им предлагахме нищо освен огласяване на техните думи.
Но те се съгласяваха, представете си! В не повече от пет-шест случая потрябва да бъдат увещавани или забравяни - отбягвали сме какъв да е натиск и преднамереност.
Изводът: запитвани за собственото им битие вместо за текуща политика или социални перспективи, те
сякаш това били са чакали отвреме.
Половин век например, когато най-дежурно са говорили за решенията на поредния конгрес или икономически механизъм. Сега те проговориха от свое име и без оглед.
Това не ще ли рече, че у нас днес съществува - успоредно с дирижираните и заплащани медийни участия - свобода на словото? Не означава ли, че хората я разпознават и използват? Май че: да.
Страничният извод: у хората все още мъждука сянка несигурност що може да им донесе утрешният ден. Тя приглушава категоричността на заключенията им. Но го няма Страхът. Ако си спомняте, той все още беше в сила през деветдесетте години, когато всеки се озърташе зад гърба си. Изглежда, че въпреки въздишките, тъй често чувани: "Нищо не се е променило!", "Все същото е!" - променило се е много нещо. Преди всичко: ние самите. Грехота ще бъде, ако не го празнуваме", пише Вера Мутафчиева..
И изрично подчертава, че книгата не предлага за канонизиране подбрани от съставителите личности. Защото, хубавото на всяко множество е многогласието.
Сред интервюираните са Александър Фол, Анри Кулев, Антоний Гълъбов, Богдан Богданов, Боян Пенков, Димитър Луджев, Дончо Дончев-Американеца, Златина Тодева, Исмет Север, Моско Аврамович, Мохамед Узункъш, Надежда Драгова, Петко Бочаров, Петя Василева, Рада Москова, Розалина Новачкова, Румен Аврамов, Петър Междуречки, Светла Бъчварова, Сюлейман Гавазов, Тодор Вълчев, Харалан Александров, Цветана Тодорова, Цочо Бояджиев и други - общо 53 души. Двама са пожелали да бъдат представени с инициали: Г.О. и Й.Б.
Първоначалният списък е съдържал над 300 имена.
Проектът "Българското общество през втората половина на ХХ век"
вклюва издирване, събиране и дигитализиране на документи за най-новата българска история - от Централния държавен архив и от архиевите в областните градове.
Част от материалите вече е достъпна на сайта на НБУ в обем над 2100 листа.
Работата продължава, в нея участват млади историци по програма "История на социалните промени" към департамента.
Автори на интервютата
в "Историята, населена с хора" са журналистите Генка Маркова, Румяна Братованова, Николина Димитрова, Галина Рулева и Стойко Стоянов, учените Антонина Желязкова, Екатерина Никова, Евелина Келбечева, Даниела Колева, Ваня Еленкова. Редактори са проф. Вера Мутафчиева и Марта Иванова.
Книгата, издадена от издателство "Гутенберг", беше представена в препълнения салон на БАН, където присъстваха почти всички интервюирани и авторският екип.
Веселин Методиев, ръководител на проекта и на департамент "История" в НБУ, съобщи, че работата продължава и в цифров вид ще бъдат достъпни пълните варианти на публикуваните сега, както и нови интервюта.
ТОМ ВТОРИ
Излезе втори том на "Историята, населена с хора"
Преди година първата част на сборника с интервюта, свидетелства и спомени имаше голям успех и тиражът се изчерпа за дни
Втори том на книгата "Историята, населена с хора" издаде екипът на проф. Вера Мутафчиева.
Преди година първата част на сборника с интервюта, свидетелства и спомени имаше голям успех и тиражът се изчерпа за дни.
Първата публикация от проекта "Българското общество през втората половина на ХХ век" включваше 53 интервюта.
Сега вторият том съдържа свидетелствата на 57 души, отново върху 800 страници.
Вера Мутафчиева пише в предговора, че веднага след появата на първия том работният екип е разбрал, че не може да смята задачата си за приключена.
Интересът категорично е опровергал медийния вопъл, че при пазарния диктат в България най-отчаяно бил пропаднал пазарът на книгите.
"Такива мрачни изводи са елементарна манипулация. Кога до 90-те години на миналия век българският културен календар или афиш е съдържал такова число прояви в различните области на духовността? Немалко са обаче онези дейци из същите области, добре поминували не на свободния, а на централно регламентирания пазар, чиято продукция вече просто не върви", така популярната писателка и авторитетен учен отговаря на различните оплаквания.
Тя отбелязва, че във втория том на "Историята, населена с хора" отново са събрани житейски истории, които един ден трябва да обслужат изследването: как се е живяло през втората половина на 20-и век.
И сега са интервюирани "интересни хора" - професионалисти във всякаква област, съвременници със свой опит и принос в българското битие. Но този път, подчертава проф. Мутафчиева, се обърнахме с нарочно внимание към още една част от българите, които досега не бяхме канили: участници в новата вълна на емиграция сънародници, предимно младите, но вече с опит, с позиция, със собствен глас по проблема "тук и там".
Представени са, за нейно съжаление не достатъчно, и чужденци българисти, един, както тя отбелязва, "вече доста екзотичен научен контингент".
Ръководителката на екипа отбелязва, че след записани вече разговори, някои респонденти са настояли "да контролират текста, за да вземат назад своите спонтанни думи, в които пост фактум съзираха възможна опасност за себе си и и за своето име всред публиката".
Поради тази автоцензура, която не отказахме никому, пише Вера Мутафчиева, някои интервюта загубиха от към чара си, неповтноримостта си. Според нея е разбираемо, че човек до последния свой ден се надява , че е в състояние да реконструира собствената си автобиография, да я съобрази с вкуса и изискванията на обществото и властта в актуална обстановка.
Във втората книга на "Историята населена с хора" са поместени свидетелства на Александър Янков, Андрей Андреев, Анета де ла Мар, Анна Рашкова-Софианидес, Асен Баликси, Атанас Свиленов, Атанас Тепавичаров, Благовест Сендов, Борис Луканов, Валерий Русанов, Венцел Райчев, Вени Марковски, Георги Каприев, Георги Петров, Давид Иерохам, Деян Енев, Димитър Динев, Евгения Иванова, Иван Кръстев, Иван Станчов, д-р Димо и д-р Теодора Кюркчиеви, Мари Врина, Михаил Багрянов, Младен Киселов, Наум Якимов, Никола Манев, Петър-Емил Митев, Петър Стайков, Росен Плевнелиев, Стефан Хаджитодоров, Таня Мисилитинова, Фикрет Терзиев, Хилде Фай, Юксел Чаушев, Юри Ступел и др.
Книгата е изработена под редакцията на Вера Мутафчиева от професионалните журналисти Галина Рулева, Генка Маркова, Николина Димитрова, Румяна Братованова и Стойко Стоянов, от учените доц. д-р Антонина Желязкова - експерт по проблемите на балканските малцинства, доц. д-р Евелина Келбечева, културолог, и Цена Вичева, социолог.
Вторият том е публикуван от Нов български университет, Националния дарителски фонд "13 века България" и Българското училище за политика с помощта на Институт "Отворено общество". Издателството е "Гутенберг".
Нетинфо
Историята, населена с хора. Том II.
Българското общество през втората половина на ХХ век. Интервюта, свидетелства, спомени
Автор:
Обем: 778 стр.
Формат в мм.: 165х235
Издател: ИК "Гутенберг"
Мека подвързия
Дата на включване: 2006-11-10
ISBN: 9546170127
...
В труда над книга II са внесени известни промени по жанр, по тематика и по авторство. Те се наложиха от собствения ни опит в съставяне на първата, а също и в зависимост от въпросите, очакванията и препоръките на читателите й, както и от самите интервюирани.
Удивлението ни още в началото на проекта, че поканените за интервю в минимум случаи отказваха участие, на втория етап бяха сведени до нула (с изключение на двама, не успели да спазят издателския срок). Оказа се, че - вече наша твърда констатация - активният слой български граждани сякаш бяха подготвени, да не речем очаквали поканата ни. Можем мимоходом да споменем, дето някои биха се поколебали дали с техните саморазкрития няма да бъде злоупотребено с цел политическа. Но издадената вече книжна тухла всякак ги е успокоила, че в актуалната атмосфера на компроматна война ние сме просто събирачи на житейски истории, които един ден трябва да обслужат изследването: как се е живяло през визираните години.
Още преди началото на нашата акция бяхме заявили, че стремежът ни с да осъществим пъзел от автобиографични свидетелства по възможност най-разноцветен и многогласен, без преднамереност. Наистина никой читател не ни упрекна за избора ни, който се състоеше в следното: членовете на екипа предлагаха „интересни хора". Тоест - професионалисти във всякаква област, съвременници със свой опит и принос в българското битие; обсъждахме имената им, приетите, а и приели да говорят нерядко впоследствие ни изненадваха било с неочаквано задълбочен или цветист, било с някак официозен, доста равен изказ. Нищо, не отхвърляхме недотам оригиналните свидетелства, нали отговарят на изискването „пъзел". Така всъщност историята се населва с хора.
Странното беше (установихме го при контакт с публика), че тя не винаги вярваше на критерия при подбора ни; случваше се да го приеме като „елитарен". Въпрос на мнителност, за която носят вина честите медийни опити за манипулиране на общественото мнение. Факт е обаче, че правдивите, но и понякога автоцензурирани изяви на сто и десетината участници в двата документални тома няма как да претендират за определението „статистическа извадка", макар честичко някои социологически анкети да биват аргументирани също от свидетелствата на трицифрен брой респонденти. Каза се: не претендираме. Предлагаме просто човешки автоживотописи.
С оглед на тази задача освен съвременници и дейци из различни обществени слоеве през периода, решихме да се обърнем с нарочно внимание към още една част от българите, които досега не бяхме канили: участници в новата вълна на емиграция сънародници, предимно младите, но вече с опит, с позиция, със собствен глас по проблема „тук и там".
Наистина неправомерно, чак неумно е да делим нацията си на тукашни и сякаш отчуждени - проблемът е съвсем индивидуален, с дълбока историческа традиция: гурбетчийството, практикувано от предците ни с векове, насилствено прекратена за едно полустолетие, пред което трябваше да се докаже, че всеки наш поданик добрува в НРБ, понеже нямаше как да избяга от доброто си.
Разбира се, установяването на контакти с нашите сънародници из чужбина съдържаше определена трудност. Тяхното обикновено благожелателно участие мъчно можеше да заприлича на диалог; неколцина предпочетоха просто монолога като автобиографичен разказ или спомени. Благодарим им нарочно - те нямаха никакъв личен интерес! А всяко от техните свидетелства носи много познание за глобализиращия се свят, за проблемите им, които утре ще станат и наши тук. /продължава/
Вера Мутафчиева
Септември 2006
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
