|
|
|
|
Дулсе Понтеш
 0.00 лева
Аз съм просто Дулсе Понтеш, казва вълшебната изпълнителка на фадо на очакващите я преди концерта й журналисти. Два часа след пресконференцията в хотел Хилтън в деня на концерта в София, певицата все още не може да се откъсне от любопитните репортери. Тя е естествена и дружелюбна. В усмивката й се отразява не блясъка на известна звезда, а душата на гуруто, който води публиката в света на безграничните човешки емоции. Защото пак според нея – душата е основният инструмент.
ДУЛСЕ ПОНТЕШ:
ДУШАТА Е ОСНОВНИЯТ ИНСТРУМЕНТ
Текст и снимки: Галина РУЛЕВА
Аз съм просто Дулсе Понтеш, казва вълшебната изпълнителка на фадо на очакващите я преди концерта й журналисти. Два часа след пресконференцията в хотел Хилтън в деня на концерта в София, певицата все още не може да се откъсне от любопитните репортери. Тя е естествена и дружелюбна. В усмивката й се отразява не блясъка на известна звезда, а душата на гуруто, който води публиката в света на безграничните човешки емоции. Защото пак според нея – душата е основният инструмент.
Да, може би точно душата е инструмента на Бога, вдъхнал музикалния й талант. Това, което тя пее е толкова различно, излязло от сърцето, че не може да се описва, то може да се слуша, да се гледа, да се чувства. В него има нещо много лично, интимно и драматично, затова казва, че когато пее, чувства душата си гола. Драматизмът, страстта, носталгията може би са свързани с корените на самата музика – португалски фолклор, цигански, бразилски, африкански, арабски, берберски елементи. Те са омесени с усещането за едно загубено величие на пътешественици, оставили някога своя отпечатък отвъд океана. Но между напевите на маврите и робите в Бразилия, между звуците на душата и на природата, всичко това е преминало като магия през музикалния живот на певицата. На церемония в Сан Ремо представят Дулсе като “изобретателят на новото фадо”. На сцената видяхме, че тя не пее само в класическия съпровод на китара или виола, облечена от глава до пети в черно, а сама свири на пиано и предпочита рокля с цвят на залез. Танцува боса, сякаш посветена на своята обреченост. В едно свое интервю казва, че изпълненията й са почти като молитва, че фадото е израз на вътрешна гордост и лекува рани.
За какво се моли Дулсе Понтес, отворила душата си пред публиката?
Основно темата на песните във фадото е темата за нещастната любов, за разбитото сърце. Това е меланхолична и тъжна музика, която някога се е изпълнявала от мъже. В него се долавя някакъв дълбок отглас от Средновековието. Фадото, което се изпълнява днес е с около 150 годишна история, но корените му са много по дълбоки и назад във времето.
Стиловете са два – единият идва от Коимбра, Централна Португалия, другия от Лисабон. В стария мавритански квартал Алфама на Лисабон има дори музей на фадото. Кварталът е любимо място за туристите, където в ресторантчетата вечер по три часа може да се слуша фадо. Самото то се е превърнало в част от португалската идентичност. Ненапразно самата дума фадо означава съдба. За Дулсе Понтеш музиката наистина е знак на съдбата. Част от музикантско семейство, тя пее още от дете, получава музикално образование, учи танци и театър. Насърчава я майка й, която разкрива талантите й от четиригодишна, чичо й е известен изпълнител.
След националната икона в областта на фадото Амалия Родригеш идва времето на Дулсе Понтеш. Забелязват магнетичното й присъствие на сцената в участие на “Евровизия” през 1991 година, когато стига до осмо място. На следващата година записва първия си албум.
Следват множество предложения, дуети с най-известните изпълнители като Хосе Карерас, Андреа Бочели, Сезария Евора. В албумите й участват забележителни имена от етномузиката - Леонардо Амуедо, нейната сродна музикална душа, както и Уейн Шортър, Жак Мореленбуам, Трилок Гурту, Мари s Жоау и Кепа Йункера. Една от най-интересните й срещи е с Енио Мориконе. Когато чува гласа й, той казва “Това е тя”. И Дулсе се появява в саундтрака на филма Afirma Pereira на Роберто Фаенца с изпълнението на Brisa do Coracao. Години по късно, през 2004 година се появява албумът Focus, резултат от съвместната им работа. За него композиторът казва "Вокалните качества, които показва Дулсе в този запис са живи, сложни, и изключително разнообразни, засягащи всички аспекти на пеенето."
Срещата с Дулсе понтеш е щастливо преживяване с една магнетична изпълнителка, която е в хармония със света, а песента и танца й приличат на водопадите, който тя обожава.
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
