|
|
Айвалък
16.01.09 17:24
Автор:Галина Рулева
Древна турска легенда разказва, че на Дявола му писнало от проблеми и си потърсил тихо красиво местенце - намерил го на Малоазийския бряг. Въпросното хълмче се издига на 120 метра надморска височина в южния край на Ердемитския залив в Егейско море, където туристите задължително се снимат за спомен между кактусите и палмите. Днес местността Шейтан софрасъ (Дяволската маса) е сред основните забележителности на малко известния у нас турски курорт Айвалък.
|
|
|
На гости на Дявола в Айвалък
Древна турска легенда разказва, че на Дявола му писнало от проблеми и си потърсил тихо красиво местенце - намерил го на Малоазийския бряг. Въпросното хълмче се издига на 120 метра надморска височина в южния край на Ердемитския залив в Егейско море, където туристите задължително се снимат за спомен между кактусите и палмите. Днес местността Шейтан софрасъ (Дяволската маса) е сред основните забележителности на малко известния у нас турски курорт Айвалък.
В района на 30-хилядното, основано от гърци градче, е оцеляла до наши дни православната черква "Св. Никола". Освен турски тук ще чуете гръцки, сръбски, та даже и български от нашенските преселници.
Ако решите да тръгнете нататък, не бива да забравяте две неща - бански и учебник по история на античността. Айвалък се намира по средата
между Троя и древната Смирна
където се говори, че се е родил Омир. Местните претендират, че всичко, описано в неговата "Илиада", се е случвало по тези земи.
Само на 18 мили път оттам се е ширнал остров Лесбос. Очертанията му се виждат в далечината, а погледът прехвърля невидимата морска граница между Турция и Гърция. Две от всичките двадесет и три островчета наоколо са населени, тук-таме има изоставени манастири. Сякаш от водата изникват самотните останки на "Свети Георги". На остров Кунда (сега Алибей) погледа привлича красивата, но рушаща се гръцка черква "Таксиартис". Къщите са преминавали от едни стопани в други. През 1912 г.
тук са се преселили мюсюлмани чак от Черна гора
Само туристическата треска смущава идиличното спокойствие на Айвалък. Всяка педя от брега се застроява с бясно темпо, островчета и полуостровчета са превърнати в атракция. На крачка от вълните в центъра на града можеш да си пиеш кафето и чая, или пък да се разхождаш из рибния пазар. Ако се качиш на туристическо корабче от пристана, за 14 долара ще се разходиш, ще похапнеш рибни деликатеси с чаша вино и плодове, ще се изтягаш на палубата или ще плуваш на воля край живописните острови. Мястото е идеално за ветроходство и сърф.
За плаж обаче се предпочита
7-километровата пясъчна ивица на Саръмсаклъ
където през лятото хотелите побират до 100 хиляди летовници. Българската фирма "Partner travel" вече урежда почивки в 15 хотела - от 5 до 2 звезди.
Оещ от месец май слънцето предизвикателно разсъблича подранилите немски туристи на плажа. Тук ги водят ниските цени, великолепните плажове, достъпните европейски екстри и развлекателни ориенталски
програми с танцьорки, готови да разсъблекат освободените
от предразсъдъци храбреци. Наблизо има дори временно летище за малки самолети. Всичко е опасано с маслинови горички, някои по на 800 години.
Твърди се, че зехтинът, произведен в Айвалък, е един от най-качествените, а около старите къщи още се виждат огромните глинени съдове за съхраняването му. В антикварните магазинчета има какво ли не - от познатите и у нас
бакърени сахани до пъстри глинени кани
или рисуван порцелан.
Пазаруването на сувенири не бива да ви "отвлича" от историческите забележителности. Само на 60 километра от Айвалък се намира Пергам. Най-голям разцвет в медицината, философията, астрономията и математиката Пергамското царство постига при цар Евмен II (197-159 г. пр. Хр.). След като сразил в битка келтите, той построил в чест на победата олтар на бога Зевс. На негово място сега там растат дървета. Фризът на олтара, изобразяващ битката на боговете с гигантите, бил открит през 1879 г. от немска археологическа експедиция и бил
пренесен по море в Германия
заедно с останките от парадния вход към храма на Атина. Любителите на исторически забележителности сега могат да съзерцават безценните антични находки в Пергамон музеум в Берлин. Звучи несправедливо, но кой знае дали иначе антиките щяха да оцелеят до наши дни? В едно пътешествие от 1718 г. за Мала Азия пише, че има много гробници от хубав мрамор и огромни гранитни плочи, които ежедневно намаляват, защото
турците правят от тях гюллета
за оръдията си.
Нищо не е останало и от прословутата Пергамска библиотека, освен фундаментът на пет зали. Това е била втората по значение в античния свят библиотека след Александрийската. На върха на Акропола обаче още се извисяват мраморните коринтски колони от храма на Траян. Недалеч от тях са и останките от храма на Деметра, който побирал 800 души. Забележителен е и амфитеатърът с ветрилообразна форма и места за 10 хиляди зрители.
Много важно място в Пергам заема
Асклепионът - светилище на бога на медицината и лечебница
На входа древните изписвали: "Смъртта не се допуска." Но тук се полагали грижи само за воините, които имали шанс да оживеят.
6 километра отделят величествените антики от 50-хилядното градче Бергам, пъстро като шарките на традиционните ръчнотъкани местни килими. Ако видите на прага на някоя къща шише ракия, не помисляйте да отпивате - това е знак, че в този дом има мома за женене и току виж са ви сватосали. Автобусът няма да ви чака до безкрайност. Не се заплесвайте, все пак обратно до София има четиринадесет часа преход и време за размисъл на тема море, пари и курорти.
Айвалък
Галина Рулева
Снимки: авторката
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
