|
|
Разлог
18.02.09 21:03
Автор:Галина Рулева
Община Разлог завърши едногодишната програма по проекта за трансгранично сътрудничество ”До изворите на река Места-Нестос”. Територията от Разлог до Драма и Кавала през новия граничен пункт Ексохи-Илинден, обявен за символ на българо-гръцкото приятелство, е изключително благодатна за туризъм, почивка, развлечения.
|
|
|
Разлог примамва почитатели на автентичната кухня
Любителите на кулинарни и туристически изкушения имат нови маршрути. Община Разлог завърши едногодишната програма по проекта за трансгранично сътрудничество ”До изворите на река Места-Нестос”. Територията от Разлог до Драма и Кавала през новия граничен пункт Ексохи-Илинден, обявен за символ на българо-гръцкото приятелство, е изключително благодатна за туризъм, почивка, развлечения. Три нови екопътеки са свързани с европейския туристически маршрут Е-4. От Разлог до хижа “Яворов” в Пирин се върви по “Царството на еделвайса”, от Бачево до местността “Русалиите” в Рила по “Самодивската пътека”, а от Годлево до местността “Радонов гроб” в Рила по “Хайдушката пътека”.
Автентична кулинарна изложба с разложки специалитети, приготвени от местни майстори от селата Бачево, Годлево и Горно Драглище беше един от акцентите на заключителната конференция по повод финализирането на проекта, реализиран със средства на ЕС. Гостите на хотел “Разлог” опитаха и позабравения вкус на домашните бонбони, които мнозина помнят само от детството си. Мария Парамакова и Велика Пандева от Горно Драглище с ентусиазъм бъркаха бълбукащата в тенджерата смес – на финала бонбоните, с които почерпиха, се забъркват от 1 килограм захар, 200 грама вода и лъжица оцет. С малко оцветител за сладкиши стават по-шарени и по-весели.
В този край капамата държи първенство по оригиналност, а всяка майсторка прави своя специалитет уникален, защото разчита на собствената си импровизация и вкус. Кашкавалът от мандрата в Годлево имаше толкова истински вкус на мляко, че човек се пита защо наричат кашкавал и недоразумението, което ни предлагат в повечето магазини. Разложкото “мехурче” е една голяма вкусотия от сушено кълцано месо и подправки. Сушенето става или в дървена пепел или в царевично брашно. Тук на гювеча освен всички познати зеленчуци слагат и маслини, които подсещат за близостта на Беломорието. Зелник, много видове баници, шупла, бракада, целуварчи, бурек и траань допълват колорита на местната трапеза. За зелника се използват зелени листа от цвекло, ориз и сирене. Бракадата е качамак с много запължени свински мръвки. Целуварчи се приготвя от парчета подлучено с чесън цвекло задушено с брашно. Най-много подробности по приготвяне на местни манджи човек може да научи от Велика Пандева, която предава майсторлъка на дъщеря си Надка Кротева и внучката. Семейството преди две години е минало през курс по туризъм и сега стопанисва известната в региона къща за гости с името “Дешка”. Толкова са се прочули, че къщата вече е тясна и са започнали да я дострояват.
Скътани в Рила и Пирин, разложките села предлагат атмосфера твърде различна от големите и силно комерсиализирани туристически обекти. В Бачево цялото село се изсипа на площада специално да покаже на гостите не само автентични костюми и танци, но и ритуала по захранване на конете за Тодоровден. На трапезата в читалището друга част от жените бяха приготвили нова серия баници и питки, та дегустациите и песните покрай тях нямаха край. Както и разказите за стари и прастари времена, когато хората по волята на събитията са бягали от родните си места и са търсили сигурност и подслон в планината. Митра Николова разказваше колко зор е видяла майка й бяга от разрушеното родно село и в Бачево да отгледа сама три деца. Надя Атанасова за спомен донесе красиви терлици, които се шият по тези места. Основна част от местната носия са дългите до коляно чорапи – изключително красиво наплетени – някои са като дантела, други са права плетка на пет куки, но с много шарки и цветя. Основна част в празника се падаше и на Отец Иван от Добринище, които се грижи за всички църкви в околността, защото вече се оказва, че намирането на свещеници е трудна работа. С негова благословия при делтата на Места – Нестос край курорта Керамоти изворна вода от българските планини с китка здравец се вля в Егейско море. Бе представена туристическата анимация “Рила и Пирин поздравяват Егейско море.” По пътя любопитство предизвиква древното селище Филипи, винарната в Драма с впечатляващо добро вино, финансирана от ЕС, тъй като лозарството и винарството напоследък стават на мода. А град Кавала и остров Тасос допълват особеното южно очарование.
Възможностите за съвместни проекти и българо-гръцко сътрудничество в региона са огромни. След срещите на кмета на Разлог инж. Любен Татарски с представители на Търговско-промишлената палата на Драма и кмета на Кавала г-н Константинос Симитис може да се очаква още по-добро сътрудничество при осъществяване на проекти, финансирани от Европейктите структурни фондове
Когато човек гледа красотата на белия град Кавала от кулата на градската крепост му се иска да полети. Турист да се покачи на върха е истинско изпитание, защото на последните метри каменните стъпала прекъсват и смелчаците прилълзяват по студения зид като алпинисти, благодарение на няколко яки метални скоби. След тях до ръба на самата кула, обградена от мощни прожектори, има още няколко изключително тесни стъпалца, наполовина обрасли с жилава трева. И над всичкото това - знаме, което едва оцелява под напора на силния морски вятър. Оттук гледката е вълшебна. Стоиш и не мърдаш, иначе вятърът и теб ще отнесе, както отнася всичко в историята.
Градът е основан 7 век преди новата ера и в различни времена е имал различни наименования – Неаполис, Христополис, Морунец. С името Кавала е известен от 16 век. По това враме Сюлейман Великолепни прави две важни за града неща – издига акведукта Камарес върху старите римски руини и градската крепост, оцеляла до днес. Под нея е старинния градски квартал Панагия, който заради амфитеатралното си разположение наистина стои като бяла перла върху брега. Тесните улички приличат на пътечки в огромен двор с цветя, нарове, мандарини и смокини. Една от тях носи името Мехмед Али, защото Кавала е родното място на последния египетски султан Мехмед Али.
Сега градът е към 100 хиляди жители, а туристите са безчет. Обсаждат всички кафенета и ресторанти
Оттук с ферибот може да се отиде до остров Тасос. Плажовете са прекрасни, опасани със средиземноморска растителност. Палмите създават артистична атмосфера и усещане за празник. Кавала е само на час път от границата и слънцето на Егейско море те кара да забравиш мъгливата софийска зима.
Текст и снимки Галина РУЛЕВА
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
