Венец от розмарин вместо от злато предпочитали боговете

В подправките сякаш е събрана цялата тайна на прелъстяването и удоволствията. Без тях животът е безцветен и обикновен като свинската тиква. Може да те нахрани, но не и да те очарова. Макар че и тиквата става за царска трапеза, стига да се знае как да бъде поднесена...
Списъкът на подправките е безкрайно дълъг. Ценителите ги избират като парфюмите, а всекидневното им присъствие си е чиста аромато- и цветотерапия. Да не говорим, че някои като маковото семе са си вид дрога.

В древността

са се използвали чистите подправки. В Библията се споменава розмаринът. Древните народи смятали, че боговете предпочитат венец от розмарин вместо от злато. Келтите пък наричали пелина "майка на всички билки". Днес ценителите го използват при приготвяне на змиорка и различни риби, както и на пернати като гъски и патици. Той е добавка към вина и ликьори.
Шафранът, получен от вид минзухар, също е между древните и скъпи подправки. В египетските гробници са открити остатъци от ким, кимион и кориандър. В днешно време обаче са на мода

подправковите смеси

Между най-известните са индийската "къри", мексиканската "табаско" и английската "уорчестър". При кърито съставките са много, но целта е нито една да не доминира, а да се получи уханен букет. За лютото къри се използват 70 г кориандър, 50 г люти чушки, 5 г кимион, 10 г сминдух, 2 г черен пипер, 2 г куркума. В нелютото къри липсват чушките и пиперът, а за мадраското са нужни 80 г кориандър, 20 г куркума, 20 г черен пипер, 20 г синапово семе, 10 г джинджифил, 10 г чесън на прах и 10 г ким.
"Табаско" е силно възбуждащ апетита лютив сос. Името си получава от изключително лютите пиперки "чили", които растат в мексиканския щат Табаско. Произвежда се фабрично и не се комбинира единствено с черен пипер.

Сосът "Уорчестър"

носи названието на известното английско графство и е студен извлек от 4-процентов винен оцет, подправен с черен, бял, червен и кайенски пипер, карамфил, тарос (естрагон), сушени гъби, чесън, сливов мармалад и доматено пюре. Задължителното обедно меню на англичаните включва шпикован агнешки бут със сос "Уорчестър".
Индустриалното количество, в което се продават тези подправки, здраво се конкурира от нашенските чубрица, джоджен, мащерка и риган, но като се сетим, че навремето с риган са опушвали къщите за прогонване на зли духове и болести, колко му е да се справим с болестите на съвременната кулинарна мода.

Рецепти

Свинско филе със сусам и царевично брашно

Продукти: 500 г свинско филе, 3 с.л. препечен сусам, 3 с.л. царевично брашно, 1 ч.л. джинджифил, 2 скилидки чесън, 2 ч.л. сусамено олио, 2 с.л. соев сос, черен пипер, сол и лют пипер на вкус, 1 с.л. бренди, 1 с.л. мед.
Начин на проготвяне: Всички съставки се разбъркват в голяма купа с нарязаните филенца и престояват час-два в хладилника. В единия вариант филенцата се запичат във фурна, а във втория се пържат в сгорещена мазнина до златисто.

Пиле с къри

Продукти: 500 г пилешко филе, 100 г лук, 2 скилидки чесън, 2 домата, 2 дафинови листа, по 1 ч.л. джинджифил, червен и черен пипер, куркума, кориандър, кимион, къри, сол на вкус, олио за пържене.
Начин на приготвяне: Настърганият лук, чесънът и доматите се пържат в олиото, докато станат на пюре. Нарязаното на хапки пилешко се запържва отделно до златисто и се добавя към пюрето заедно с останалите подправки. Задушава се, докато водата се изпари и олиото се избистри. В оригиналната рецепта се украсява със стръкчета пресен кориандър.

Филе с лют сос
Продукти: 500 г филе (пилешко, свинско, телешко), няколко червени домата, 1 зелен домат, няколко лютиви селски печени чушки, 50 г консервирана царевица, глава лук, магданоз, лъжица мед, няколко зърна черен пипер, бахар и грозде или стафиди, маслини, 4 с.л. олио.
Начин на приготвяне: Нарязаното на ситно филе се задушава в олиото и се бърка на бавен огън с една-две лижици вода, за да не загори. Последователно се прибавят настърганият лук, пасираните домати, нарязаните чушки (по-малките и много лютивите се оставят цели), маслините, всички подправки, с които ястието ври до готовност. Медът се оставя за най-накрая - донякъде той неутрализира силно лютивия вкус и не трябва да се подлага дълго на термична обработка.