|
|
 ЛИЦА /
Ина Байнова, художник |
|
|
Ина Байнова, художник
 0.00 лева
Светът познава Ина Байнова като венецуелска художничка с 14 самостоятелни изложби и преподавател в академия "Армандо Реверон". В родината си тя идва за втори път, привлечена от колорита и от приятелите тук.
Ина Байнова, художник
История, достойна за любовен роман
Текст и снимки: Галина Рулева
Столичната Галерия за чуждестранно изкуство представя за първи път у нас графики на Ина Байнова. Непозната на широката публика, тя е българка по произход, внучка на живописеца Никола Михайлов.
Светът познава Ина Байнова като венецуелска художничка с 14 самостоятелни изложби и преподавател в академия "Армандо Реверон". В родината си тя идва за втори път, привлечена от колорита и от приятелите тук. Засега обаче между работите й няма творби, вдъхновени от българския пейзаж.
Южноамериканските художници са повлияли върху оформянето на Байнова като творец. За творбите си Ина казва, че започват с конкретна рисунка, но
преминават в абстракция
Най-същественото в тях са дълбочината, цветовете и композицията, с които тя изразява усещането си за яркостта и прозрачността на венецуелския пейзаж. На тропика светлината е различна и изключително силна, разказва българката. Дори в апартамента си човек има нужда от тъмни очила. Цветовете са необикновено ярки, даже дърветата блестят в розово, оранж или жълто.
Човешката фигура също е главен елемент в реалистичната част на нейното творчество. Ина обича и движението на дърветата, необикновената форма на корените, които е изучавала
подобно на Хенри Мур
В Англия дори е успяла да посети ателиетата на великия скулптор в Кембридж.
Увлечението на художничката по графичните техники започва по време на следването й в Хановер. Във Венецуела пък се озовава заради любимата си баба, сестра на Никола Михайлов, която живее в екзотичната страна от 1959 г. - отива й на гости и остава завинаги. Там Ина завежда и съпруга си Ерол, който е турчин. С него се запознава на студентско летуване в Турция.
Всъщност фамилната история е достойна за увлекателен любовен роман. Към Венецуела
повлякъл крак
вторият съпруг на леля Красимира, сестра на майката на Ина. Първият е американски дипломат, когото тя зарязва в Ню Йорк, защото е комарджия. В самостоятелната си кариера лелята има изяви дори като манекен. Вторият й избраник по време на войната работи в легацията ни в Берлин, но решава да не се връща в България, а подава молба за виза в 19 страни. Приютява го Венецуела и така започва семейна одисея.
Чул за красивите българки в Ню Йорк, вуйчото на Ина заминава да си вземе булка българка. Леля Красимира прилича на прословутата Грейс Кели - как да не я вземе. Три дни са му били достатъчни през далечната 1956 г.
да я омае и отведе в Каракас
Когато Ина Байнова започва да преподава във Венецуела, първото упражнение за студентите й е да се запознаят и да споделят интересите си. Води по 32 часа седмично и смята, че като преподавател може би е ценена повече, отколкото като художник.
Това, което й дават младите художници, е усещането, че се чувства като тях. Днес учениците на Ина Байнова са се пръснали из целия свят, но никога не забравят да й звъннат по празници. Тя и Ерол имат двама синове, които също правят кариера в различни кътчета на земята. Картините й обаче вече могат да се видят и в София.
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
