|
|
Сами Попов
28.02.09 12:39
Автор:Галина Рулева
Аз съм оператор, режисьор продуцент и преди всичко бизнесмен. В България съм регистрирал продуцентска къща, школа по парашутизъм. Ще се занимавам с клипове, реклами и кино.
|
|
|
Сами ПОПОВ, вицешампион по скайсърфинг на Щатите, единственият българин, член на гилдията на американските кинооператори
НАСЛАЖДАВАМ СЕ НА СВОБОДНОТО ПАДАНЕ
Българинът Сами Попов от 13 години живее в Америка. Там си изкарва хляба като парашутист /има около 7200 скока/, кинооператор, каскадьор. Той е единственият българин, член на гилдията на операторите в Холивуд. На снимачната площадка започва работа като момче за всичко в клип на Дженифър Лопес. Във филма “Бандата на Оушън” е асистент оператор, участвал е още в “Трите хикса”, “Джеимс Бонд”, снимал се е с Джордж Клуни, Джеки Чан, Брад Пит, Джулия Робъртс, снимал е клип с момичетата на “Плейбой”, с “Металика”, “Стинг”, реклама с Андре Агаси. Като парашутист в дисциплината скайсърфинг е вицешампион на Щатите от 1998 година. У нас е регистрирал частна парашутна школа “Скайдаив България” и собствена продуцентска къща.
Сами Попов е възпитаник на българската парашутна школа ПАРАСОФ. Майка му Параскева Василева е световен шампион по парашутизъм от 1972 година.
- Връщаш се в България с амбицията да направиш частен парашутен клуб със самочувствието на вицешампион по атрактивната дисциплина скайсърфинг. В български условия ще се занимаваш и с кинопродуцентска дейност. Как се съчетават тези различни на пръв поглед дейности?
- Доста време се занимавам с професионален парашутизъм в Америка - и като оператор във въздуха, който заснема самите скокове, и като инструктор на тандемни скокове. С парашутизма съм свързан отпреди да се родя. Майка ми е скачала бременна в шестия месец. Моята състезателната дисциплина е скайсърфинг. Но тъй като дори в Америка липсват финанси, в американското първенство скайсърфинга отскоро не е състезателна дисциплина, вече го няма и в телевизионните състезани Екскеймс. Сега това е твърде скъпа атракция. Според финансите и спонсорите, които имах, мисля че постигнах максимума. В България група хора искаме да възродим парашутизма, да му върнем старата слава, да въведем световно приетите правила. За съжаление, днес той почти не съществува, замрял е някъде преди 15-20 години. През това време по света са се развили нови техники, системи за обучение и парашути. С един приятел, Ангел Стаменов, които е голямо име в парапланеризма и парашутист от националния отбор, тази година направихме първите две частни парашутни школи. Тръгваме от нулата. Направихме асоциация по папашутизъм под шапката на българския национален аероклуб, в който членуват парапланеристи и всички, които се занимават с въздушни спортове. Нашата дейност не се субсидира от държавата. Парите ще дойдат от хората, които искат да скачат и си плащат по 150 евро за удоволствието.
- Парашутисти се обучават и в армията.
- Тяхната дейност е съвсем различна.
- Ще правите ли състезания?
- Докато съберем пари, дейността ни ще е развлекателна. След като натрупаме капитал ще правим и състезания. Трябва да създадем кадри, които да се състезават. В момента парашутисти за състезания няма.
- Колко ще струва един курс за подготовка на парашутисти.
- Курсовете по парашутизъм ще струват от 1600 до 1800 евро. Един курс ще бъде в рамките на десет дена.
- Как изглеждат тези тандемни скокове?
- Американците са ги измислили през 1980 година. С един парашут скачат двама души. Сега по целия свят са модерни екстремните спортове. За любителите на силни усещания допълнително удоволствие е, че скокът се заснема с камера.
- Но ако човек иска да стане състезател, средствата, които ще му бъдат необходими никак не са малко.
- Аз идвам от Америка. Там всичко се заплаща. Състезателят тръгва от нулата, плаща си сам уроците, доказва се на първите си състезания. И за участие в състезания също се плаща. Който се класира в първите три места го поемат спонсори. Спортист, който е стигнал високо ниво се спонсорира от различни фирми с цел реклама. Моите скокове в скайсърфинга бяха спонсорирани от фирма, която произвежда химикалките за НАСА. Състезателите в парашутизма се спонсорират от производители на парашути, сбруи, висотомери. Частните школи също решават дали да спонсорират някои добър спортист като го пускат да скачат на половин цена. Спортен парашутизъм с разбирания отпреди 30 години вече не може да се прави, както искат старите инструктори.
- Майка ти и баща ти нямат ли желание да се намесят в твоя “бизнес”, както го наричаш?
- Макар че майка ми е световен шампион по парашутизъм, с една дума - голяма клечка, акъл вече не може да ми дава. Имаме много смешен случай. Заведох я на едно летище до Чикаго. Тя погледа, погледа, дръпна ме настрани и каза - сине, аз от парашутизъм не разбирам. Викам какво? Може и да съм световен шампион, отговори тя, но това което виждам, самото летище, всичко което правите, няма нищо общо с това, което сме правили ние. Но може да ме съветва за много други житейски неща.
- Тя откога не е скачала?
- От 1992 година. Тогава я зеведох на летището в Оклахома, където навремето е станала световен шампион. Там скачахме заедно. Беше голямо шоу. Голям мерак има. Но парашутизмът много се е развил. Жалко, че известни парашутисти в България не го виждат. Но вече и българската комисия прие правилата на американската система за работа.
- Всеки ли може да скочи с парашут?
- Ами да. То е въпрос на дух, а не на възраст. Вярно, че не е лесно да скочиш от самолет. Но като го направиш веднъж, връщане назад няма. Искаш пак, и пак, и пак.
- Страх ли те е?
- Да, абсолютно. Щом скачаш от 2-3хиляди метра, ако не реагираш адекватно, ти си мъртъв. Това е преодоляване на много психически натоварвания. Връщане няма, правиш задължителните неща, за да оцелееш. Но трябва и да се насладиш на това, което правиш. Който твърди, че не го е страх, не е човек, прави грешки и повече от 40 скока не може да оцелее. Той е самоубиец. А тръпката е нещото, което никога не изчезва. Не бих искал да скачам заедно с някой, който в самолета казва, че въобще не го е страх.
- За какво си мислиш на вратичката на самолета, имаш ли чувството, че влизаш в други измерения, където се намесва божията промисъл?
- Скачането е по силата на всеки човек, който желае да преодолее страха си, да кали волята си, да разбере на какво е способен. А летенето е освобождаване на човешкия разум и дух от негативните емоции на всекидневието. Мога да го нарека и духовен оргазъм. Аз лично не мисля за нищо, просто се наслаждавам. Много кратки са 60-те секунди на свободното падане, когато си истинска птичка. Това не може да се види и почувства никъде другаде, освен по време на свободното падане.
Аз съм атеист. Не вярвам в господ. Вярвам в природата, в дръвчетата, в човешката енергия и взаимоотношения. Вярвам във всичко, което може да произлезе от нас, хората и живите същества на земята. Но в някаква си божа сила, която прави събитията не вярвам. Дълги години се саомобразовам в сблъсък с реалността. И колкото повече се образовам, толкова повече ставам атеист. Вярвам в хората.
- Те не са ли те предавали?
- О, постоянно го правят. От това най-много ме боли. Преживял съм тежки човешки драми с приятели, които съм извадил както се казва от тинята, при това с цената на личните ми лишения.
Само и само да подам ръка. Но пък научих много уроци от подобни преживявания.
- Кой е най-важния от тях?
- Човек да запази себе си. Да не обръща внимание на малките неща. И да си гледа работата. Винаги е хубаво да помогнеш. Продължавам да помагам на млади хора, които виждам че искат да се развиват, да вървят напред с ентусиазъм. Помагам и на семейството си. Всички са в Чикаго - майка ми, баща ми, брат, сестра, ние сме четири деца. Само аз съм в Лос Анжелис. Няма нищо по-силно от семейството. Важното е че се подпкрепяме, че си помагаме. Живот и здраве, надявам се и аз да създам семейство.
- Другите ти идеи за бизнес в България?
- Аз съм оператор, режисьор продуцент и преди всичко бизнесмен. Тук съм регистрирал и продуцентска къща. Ще се занимавам с клипове, реклами и кино. Изкуството, което движи моята същност е киното. Влюбен съм в операторското майсторство. С парашутизма ще избивам натоварването. Моята мечта е да живея шест месеца в България, шест месеца в Щатите.
Текст и снимки: Галина Рулева
|
|
galina-ruleva.dir.bg 
