galina-ruleva.dir.bg

ДОРИ ДА СМЕ РАЗЛИЧНИ, МОЖЕМ ДА ЖИВЕЕМ ЩАСТЛИВО Амро Салах е композитор, пианист, създател на египетскита група „ЕФТЕКАСАТ” /”Нови идеи”/ през 2002г., създател на Кайро джаз фестивал през 2009 г. В Банско джаз фестивал участва през 2004, 2008, 2010, 2015 г. Групата издава три албума - "Mouled Sidi El-Latini", "Dandasha", "Gar Shakal". Членове на групата са Самер Джордж – бас, Ахмед Хешам – барабани, Шериф Алаа – китара, Мохамед Али – цигулка, Хани Бедейр – перкусии. В композициите на Амро Салах се долавят много български нюанси. Емоционалната връзка с България е съпругата му, която е българка. - Как създаваш единството между тези ярки музикални личности? Всеки сам по себе си е изграден артист, но обединени в групата Ефтекасат, стават едно цяло. - Всички уважават проекта и имат респект към идеята. Членовете на групата са професионални музиканти, те знаят много точно кой какво трябва да прави. Досега правех всичко сам. Композициите са мои, пиша песните, но искам в общото звучене на Ефтекасат да се чуят още други гласове, да има различни влияния. В новия албум търсим по-голямо разнообразие на стилове. Всички ние имаме различни идеи и докато репетираме или записваме, се получава нещо като уъркшоп между нас. Аз съм композитор на музиката, но не мога да вляза в ролята на барабанист или басист. В изпълнението си всеки от музикантите влага специфични музикални елементи, своя характер на творец. - Всички ли имат потенциал да се включат със самостоятелна композиция? - Да, именно затова търсихме промените в нашата формация. За да можем да осъществим подобна идея. Например цигуларят ни Мохамед Али е голям композитор, музикант с опит и широки възможности. Той е отворен за нови стилове, работил е с международни формации, свирил е с известни имена. В новия подход на Ефтекасат и в новия албум съчетаваме различни стилове, но запазваме и оригиналния стил на групата. - В многообразието от стилове трудно ли намирате собствения си облик и характер? - Да, Ефтекасат има специално звучене, което е изградено с годините и може да бъдем разпознавани. Това е въпрос на творческа индивидуалност. - Имате връзки с български музиканти, да очакваме ли съвместни изяви? - През 2009 година свирихме с Теодоси Спасов на джаз фестивала в Кайро. Бих искал да направим нещо повече с български музиканти. Имаме идея с четирима народни музиканти, които живеят в Казанлък да направим аранжименти в стила на Ефтекасат. Още не сме започнали работа по този проект, но идеята много ме ентусиазира. Смятам че ще бъде нещо уникално. - По време на фестивалите се срещаш с различни музиканти – как оценяваш мястото на Ефтекасат между тях? Конкуренцията е голяма... - На международна сцена както казах, имаме своя специфичен, характерен звук, който провокира публиката да проявява интерес към тази музика. В нашата работа има нещо автентично и оригинално. Започнахме да свирим във време, в което такава група като нашата нямаше. След нас вратите бяха отворени за появата на още други групи, други банди. През 70 и 80 години в Египет е имало музиканти, които се изявяват в джаза, но не са продължили да се развиват. Ефтекасат даде ентусиазъм за още много енстусиасти да следват този път. - Кое е най-впечатляващото Ви участие? - Всичките ни пътувания и концерти са много специални – и за нас и за публиката, пред която представяме нашия репертоар. Не бих отличил някоя сцена – като турнето ни в Америка или тук – в България, защото намираме за интересна всяка среща с публиката и натрупване на много нов опит. Групата ни вече е доста известна, имаме своите фенове, нашите концерти са пълни с публика, но разбира се, не можем да се сравняваме с почитателите на поп музиката. Ние следваме свой път. Има много песни – за красиви очи, за красиви чувства...обаче ние истински сме свързани със самата музика, не с текста. Хората ни възприемат и обичат най-вече като музиканти и искаме така да продължаваме. След всичките години и пътя, който сме изминали, не бих могъл да композирам музика върху тескт, който не усещам. Това е важно – с какво можеш да докоснеш хората. Не казвам че поетите са фалшиви, но ние по-силно чувстваме музиката. Ние имаме мисия. Вярвам че културата е единственият начин хората да общуват истински. И това е решението на много от световните проблеми. Бих искал да съчетаем в едно цяло индийска, арабска, българска култура – хората ще почувстват нашето музикално послание със сърцето си. Аз имам изключително силна връзка с България – българска кръв, български деца. Това е нещо много красиво, аз съм много ентусиазиран от българската култура, от българската народна музика и българските елементи се разпознават в композициите на Ефтекасат. Мисля, че за всеки, които ни слуша тук, е радост и удоволствие да чуе, как един чужденец, е станал част от тази култура и уважава нейните традиции. И това е мисията ни – да правим връзка между културите. Искаме да кажем на всички, че дори да сме различни – в етнос, религия, род – можем да живеем щастливо, да сме заедно и музиката да ни обединява. - В този „тревожен” свят политиците, чиновниците от културните министерствата, разбират ли че вие, като музиканти чрез изкуството искате да промените мисленето на младите хора? - Някъде връзката се къса. Египет след революцията, с новия президент има желание да върви напред. Трябва да има връзка межу хората на изкуството и министерствата, да получаваме повече подкрепа, да работим заедно. Ние сме успешни посланици на Египет в чужбина. - Медиите отразяват ли вашите изяви? - Пишат, но трябва журналистите да разбират по-добре посланието, което отправяме. Смятам че на първо място трябва да стоят духовните ценности. Има нужда от революция в образованието. - В България казват „Музикант къща не храни”. Как се справяте извън сцената? - Аз преподавам в германски университет – теория на музиката и пиано. Бас китаристът Самер Джордж преподава в американския университет - джаз, рок и класическа музика, Хани Бедейр – /перкусии/ преподава в институт за арабска музика, китаристът Шериф Алаа свири с различни други групи, Мохамед Али /цигулка/ е композитор и музикант, има издаден един авторски диск. - Учениците ви опитват ли правят собствени групи? - Да, радваме се че има интерес в младите , а Кайро дава много големи възможности и всички искат да опитат. - На какво учиш ли твоите деца - Джазмина /6г./ и Адам /4г./ ? - Бъдещето е тяхно, мечтая да са образовани добре, да са добри хора. А те са добри, защото майка им е много добра. Те са деца на две култури – което е голямо богатство. - Животът в Египет вече по-спокоен ли е? - Да. Египтяните са народ, който не можеш да манипулираш. В икономическо отношение хората може да са бедни и недобре образовани, но пък са умни. Египет винаги е била държава, която търси собствен път на развитие. Аз вече съм на 43 години и съм видял Египет и на Ануар Садат и на Хосни Мубарак и революцията... Мога да разкажа много за нашата историята - интересна страна. Галина Рулева 2015 г.